— Видяла е себе си отстрани — промърмори той. — Това означава…
— Че има две Опал Гномски — довърши Вихрогон. — Истинската, която сте оставили да избяга. И тази черупка тук, която може да бъде само…
— Клонинг.
— Именно — каза Вихрогон, изваждайки твърдото копие от принтера. — Клонирала се е и тогава вашите санитари са я извели с танцова стъпка точно под носа ви.
— Майчице.
— Майчице не е най-подходящата дума. Може би сега е времето да се обадите на медиите или да припаднете от страхопочитание.
Аргон избра втората възможност и се срина на пода като накуцваща камара. Внезапното изпаряване на мечтите му за слава и богатство беше прекалено много, за да го понесе наведнъж.
Вихрогон го прескочи и галопира целия път до Централното управление.
П7, Южна Италия
На Опал й беше трудно да бъде търпелива. Бе изчерпала и последната си капка търпение в клиниката на доктор Аргон. И сега искаше нещата да се случват точно, когато каже. За съжаление, милиони тонове хематит потъват само с пет метра в секунда и никой нищо не можеше да направи по въпроса. Опал реши да убие времето, като гледа как Бодлива Зеленика умира. Този малоумен капитан. За коя се мислеше с късо подстриганата си коса и сладки заострени устни? Опал се погледна в отразяваща повърхност. Ето, това беше истинска красота. Това беше лице, което заслужаваше своя собствена валута и бе съвсем възможно скоро да я получи.
— Мървал — сепна се тя, — донеси ми диска от Единадесетте чудеса. Имам нужда нещо да ме разведри.
— Веднага, госпожице Гномски — каза Мърв. — Ще желаете ли първо да довърша храната или направо да ви донеса диска?
Опал извъртя очи на отражението си.
— Какво казах току-що?
— Казахте да ви донеса диска.
— И какво мислиш, че трябва да направиш, скъпи ми Мървал?
— Мисля, че трябва да ви донеса диска.
— Гений, Мървал. Същински гений.
Мърв напусна кухничката на совалката и извади диск от записвачката. Компютърът имаше видеото на хард драйва си, но госпожица Гномски обичаше да има любимите си записи на диск, за да развеселява, където и да отидеше. Миналите записи включваха нервния срив на баща й, нападението над Централното полицейско управление и как Вихрогон си изплаква очите в отдел Операции.
Мърв подаде диска на Опал.
— И? — попита малката фея.
Първоначално Мърв се обърка, после си спомни. Една от новите заповеди на Опал гласеше, че братята Калкан трябва винаги да се покланят, когато доближават господарката си. Той преглътна гордостта си и се поклони ниско под кръста си.
— Така е по-добре. А сега, не трябваше ли да приготвяш вечеря?
Мърв се оттегли, все още кланяйки се. Много гордост беше преглътната тук за последните няколко часа. Опал не беше доволна от нивото на службата и уважението, което й предоставяха братята Калкан, затова състави списък с правила. Тези директиви включваха гореспоменатото покланяне, никога да не поглеждат право в очите на Опал, излизане извън совалката за изпускане на газове и да не мислят прекалено шумно на три метра от работодателката си.
„Защото знам какво си мислите.“ беше казала Опал със слаб треперлив глас. „Мога да видя как мислите се въртят в главите ви. В момента се възхищаваш на това колко съм красива.“
Невероятно бе казал Мърв, докато предателски се чудеше дали някоя кукувица случайно не е запърхала в главата й. Опал наистина бе преминала границата с цялата смяна на вида и световно господство. Глас и Мърв щяха да са я изоставили досега, ако тя не им беше обещала, че ще могат да отидат в Барбадос, когато стане кралица на Земята. Това и ако я изоставеха сега, Опал щеше да включи и братята Калкан в списъка си за отмъщение.
Мърв се върна в кухнята и продължи да полага усилия да приготви вечерята на госпожица Гномски без наистина да я докосва. Още едно ново правило. През това време Глас се намираше на товарната площадка и проверяваше взривните релета на последните два нагласени експлозива. Един за работата и един резервен. Експлозивите бяха с размерите на пъпеши, но биха направили много по-големи поражения, ако избухнеха. Той провери дали магнитните релета са обезопасени в корпуса. Релетата представляваха стандартни минни устройства за запалване на искра, които приемаха сигнала от дистанционния детонатор и изпращаха неутронен заряд право в сърцевината на експлозивите.