Още гранати паднаха от полицейската совалка, но сега бяха по-далеч и шоковите вълни едва пораждаха и трепване в совалката. Това продължи още две или три минути без ни най-малка опасност за Опал или братята Калкан, когато изведнъж вратата на полицейската совалка се затвори и тя влетя обратно в шахтата.
— Хм — каза Опал. — Изненадващо.
— Може би са им свършили амунициите — предложи Мърв, въпреки че знаеше, че Опал щеше да го накаже, за дето изразяваше мнението си.
— Това ли мислиш, Мървал? Свършили са им експлозивите и просто са решили да ни оставят? Наистина ли си представяш, че възможно това да е вярно, малоумно подобие на разумно същество? Нямаш ли челен лоб?
— Просто играх адвокат на дявола — каза Мърв тихо.
Опал стана от мястото си и махна с ръка на всеки от братята Калкан.
— Просто млъкни. Имам нужда да поговоря със себе си за минута. — Тя закрачи през малката пилотска кабина — Какво става тук? Проследяват ни до шахтата, правят някакво велико шоу с фойерверки и тогава си тръгват. Просто така. Защо? Защо?
Тя потърка двете си слепоочия с кокалчетата на пръстите си.
— Мисли.
Изведнъж Опал си спомни нещо.
— Снощи. Совалка е била открадната в П1. Чухме за това по полицейския канал. Кой я е откраднал?
Глас сви рамене.
— Не знам. Някакво джудже. Важно ли е?
— Точно така. Джудже. И нямаше ли джудже, замесено в обсадата на имението Фоул? И нямаше ли слухове, че същото джудже е помогнало на Юлиус да проникне в лабораториите „Гномски“?
— Слухове. Никакви истински доказателства.
Опал се обърна към Глас.
— Може би защото, за разлика от теб, това джудже е умно. Може би не иска да бъде хванат. — На феята й отне момент да съедини точките. — Значи имат джудже крадец, совалка и експлозиви. Зеленика би трябвало да знае, че тези жалки гранати не могат да проникнат през обвивката ни, тогава защо ги пускат? Освен ако…
Истината я удари като истински удар в стомаха.
— О, не — ахна тя. — Отвличане на вниманието. Стояхме тук като глупаци да гледаме хубавите светлини. А през цялото време…
Тя избута Глас настрана и мина покрай него към салона.
— Експлозивите — изпищя тя. — Къде са?
Глас отиде право към стола.
— Не се тревожете, госпожице Гномски, те са точно… — той спря, последната дума от изречението заседна в гърлото му. — Аз, ъ-ъ-ъ, те бяха точно тук. На стола.
Опал взе малкото ръчно радио.
— Играят си с мен. Кажи ми, че си сложил резервния на безопасно място.
— Не — каза нещастно Глас. — Бяха заедно.
Мърв мина покрай него към товарния отсек.
— Двигателното отделение е отворено — той провря глава през дупката. Гласът му се изви, приглушен от подовите панели. — Уплътнението на акумулаторния прът е разкъсано. И има стъпки. Някой е влизал тук.
Опал отметна глава назад и изпищя. Издържа доста дълго време за толкова малко същество.
Най-накрая въздухът й свърши.
— Следвай совалката — ахна тя, когато си върна въздуха. — Сама модифицирах тези експлозиви и не могат да бъдат обезвредени. Все още можем да ги детонираме. Най-малкото, ще унищожим враговете ми.
— Да, госпожице Гномски — казаха Мърв и Глас заедно.
— Не ме гледайте! — изви тя.
Братята Калкан влетяха в пилотската кабина, опитвайки се едновременно да се покланят, да гледат към краката си, да не си помислят нищо опасно и най-вече да не изпускат газове.
Сламчо чакаше на мястото на срещата, когато полицейската совалка пристигна. Бътлър отвори вратата и издърпа джуджето за яката.
— Взе ли го? — попита Артемис нервно.
Сламчо му подаде издутата торба.
— Ето тук. И преди да попиташ, оставих радиото.
— Значи всичко мина по план?
— Напълно — отвърна Сламчо, избягвайки да спомене за диаманта, който се спотайваше на стената на стомаха му.
— Отлично — каза Артемис и се устреми покрай джуджето към пилотската кабина.
— Давай — извика той, потропвайки по облегалката на Зеленика.
Зеленика вече бе издигнала совалката и я задържаше със спирачката.
— Вече ни няма — каза тя, като освободи спирачката и заземи клапана. Полицейският кораб се изстреля от оголената скала като камъче от катапулт.
Краката на Артемис излетяха от пода, мятайки се зад него като вятърни ръкави. Останалата част от тялото му щеше да последва краката, ако не се беше хванал за седалката.