— Да, хеликоптер, малко зад нас.
— По дяволите!
Огледа знаците — току-що профучаха покрай табела, указваща, че след няколко мили има крайпътен паркинг с кафетерия. Даде газ, излезе в най-външното платно и се нареди зад очукан додж, вече дал десен мигач.
Колата бе доста старичка, здраво проядена от ръжда, ауспухът почти се допираше до земята. В паркинга от кабината излезе изпит и омазан дългокос тип с мътни очи и зацапани джинси, черна барета, а над тенис фланелката с образите на „Грейтфул Дед“ — зелено маскировъчно яке. Типичен наркоман, най-вероятно дрогиран и сега, който се запъти към кафетерията.
— Какво правиш? — попита Елена.
— Вземам контрамерки — отвърна Ник и измъкна документите от жабката на взетата под наем кола. — Слез с мен. Вземи си чантата и всичко, което си носиш.
Тя тръгна след него, все още учудена.
— Виждаш ли онзи тип от доджа?
— Да, защо?
— Запомни физиономията му.
— Няма да е мъчно — с тази противна мутра.
— Стой тук и го чакай да излезе!
И като й даде още няколко указания, Брайсън забърза след него и влезе в сградата. Мъжа го нямаше нито на опашката пред касата, нито пред автоматите. Вероятно бе в тоалетната. Завари го там — вече облекчен и застанал пред мивката. Това донякъде го учуди — не вярваше, че такъв човек си мие ръцете. Застана зад него и улови погледа му в огледалото.
— Може ли да те помоля за една услуга?
Наркоманът го изгледа с подозрение, замълча и продължи да си сапунисва ръцете. След малко попита с наведена глава:
— Кво искаш?
— Гледай, може да ти се види необичайно, но те моля да излезеш и да провериш нещо — дали съпругата ми е отвън? Изглежда, че ме е проследила. А?
— Съжалявам, човече, бързам — недружелюбно и с растящо подозрение отвърна онзи.
— Направо съм загазил и съм на зор — продължи Ник с умолителен глас. — Не бих искал подобно нещо, ако не бях сгафил. Готов съм да си платя за услугата, да те компенсирам…
И Брайсън извади пачка, от която изтегли няколко двайсетачки. Очите на човека бляснаха алчно.
Внимавай, не повече, защото ще се усъмни — каза си Ник и прибра останалите пари.
— Моля само да погледнеш дали е отвън, само това искам… миньон, красива…
Човекът изтръска водата от ръцете си, изруга липсата на салфетки в автомата и взе банкнотите. Преброи ги набързо, пъхна ги в джинсите.
— Слушай, тва да не е някакъв капан, а, човече? Защото, ако се окаже мръсотия, здраво ще те подредя, кат се върна. Аз съм ветеран от… — изръмжа мъжът и го изгледа заканително.
— Няма никакви трикове, никакви мръсотии, господине. Никакви. Всичко е точно, ти само виж дали…
— Та ква каза, че е жена ти?
— Брюнетка, млада, не повече от 30 години, с червена блуза и светлокафява пола. Хубава е, дребничка на ръст. Няма начин да я сбъркаш.
— Сухото е за мен, дори и да я няма, нали?
— Естествено, естествено. Дай Боже да си е тръгнала. Ще се върнеш, за да ми кажеш, нали? Ще дам още толкова…
— Хм, пак ти повтарям, внимавай, защото… — изсумтя наркоманът и се запъти към изхода. — Не зная кво ти е на акъла, ама си го опичай…
Мина през кафетерията, покрай автоматите за закуски и напитки и излезе. Огледа се и веднага забеляза Елена. Тя стоеше, както й бе наредил Ник, и играеше ролята си с разгневено лице и искрящи очи.
След минута онзи се върна в тоалетната.
— Видях я — отвън е. Здраво се е ядосала, човече, здраво.
— Боже! — възкликна Ник и му подаде още две двайсетачки. — Трябва да се измъкна някак си. Яко съм го загазил, моята кучка не се шегува.
Отново извади пачката, този път отдели пет банкноти — сто долара — и ги разгъна във ветрило като ръка за покер.
— Подгонила ме е, спасение няма. Животът ми е истински кошмар! Навсякъде ме следи…
Наркоманът се облиза и не отмести очи от парите.
— Кво искаш от мен? — запита с подозрение. — Да не си престъпник някакъв, та мен да ме изкарат укривател ли, съучастник ли, що ли?
— Ами, няма нищо такова. Не ме разбирай погрешно. Няма нищо незаконно…
Влезе нов човек и ги изгледа с известно безпокойство. Брайсън замълча и изчака той да свърши и да излезе. Сетне попита:
— Онзи додж нали е твой?
— Мой е — пълна скръб.
— Нека да го купя, а? Продай ми го, ще ти дам две хиляди долара.
— А, не, човече — ти нещо се каниш да ме метнеш, веднага познавам. Аз в него съм вложил поне 2500 парета — има нови амортисьори.