— Какво правиш, Уолър? Нали това бе твоята битка? Нали ти ни повика на помощ? Нали години наред…
— Управлението бе унищожено. Знаеш го — бил си там.
— И това ли се оказва измама, а? Поредната! — без да се усеща, крясна Брайсън.
— Ники, Ники… нищо не разбираш. Сега Прометей е най-добрият ни шанс, наистина…
— Най-добрият ни шанс ли? Най-добрият казваш, а?
— Освен това помисли: нима целите ни са толкова различни? Управлението бе една мечта, само една хубава, сладка мечта, която за щастие успяхме да превърнем в реалност — поне за няколко години, и то в непрекъсната борба, в условия на пълна неравнопоставеност. За да защитим глобалната сигурност от тероризма, от лудостта на екстремизма и тям подобните сили. Както винаги съм ти казвал — жертвата може да оцелее само ако тя самата се превърне в хищник.
— Чакай, чакай… изглежда, ти не си отскоро привърженик на тази кауза, така ли? — гласът на Брайсън внезапно загуби силата си. — Работил си за нея отдавна?
— Бил съм привърженик на тази възможност, да.
— Привърженик, а? Я чакай малко! Онези пари, които навремето изчезнаха от офшорната банка… тогава открих, че са от порядъка на милиардите, а ти никога не си ламтял за лично богатство. Ти си бил значи! Прометей е създаден именно с твоя помощ!
— Е, пари за посадъчен материал, ако извиниш метафората. Преди 16 години Грегсън Манинг бе още позатруднен, а проектът Прометей се нуждаеше от незабавно кръвопреливане, така да се каже. И аз инжектирах тази сума. Може да се каже, че съм бил нещо като неутрален наблюдател, който държи парите на онзи, който ще спечели.
Брайсън помисли, че му прилошава.
— Но не виждам логиката — нали Прометей бе неприятелят…
— Оцеляват най-пригодените, мили ми Ник. Ти никога ли не си залагал на двама състезатели в една и съща надпревара? Това се нарича вземане на мерки за всяка евентуалност. С други думи, предвидливост. Двойна осигуровка. Дублиране на шанса, което пък осигурява успех и победа. Комунизмът загуби играта, Управлението пък загуби смисъла си. Огледах опциите, както се казва, и просто нямаше начин да не забележа, че шпионажът или поне конвенционалният шпионаж е обречен. Ненужен. Или ние, или Прометей. Бъдещето принадлежи само на една от тези две възможности. Печели един кон, а не два, нали?
— И ти се присъедини към победителя, майната им на почтеността, на човешкия морал? За теб няма значение кой какво цели, така ли?
— Манинг е един от най-брилянтните хора, които съм срещал. Стори ми се, че в неговите идеи има хляб. Струваше си да заложа и на тях. Двойна осигуровка, както вече ти казах.
— Предал си собствените си принципи, нали?
— Погледни на това като на политически арбитраж. Избрал съм единствено разумния път. Винаги съм ти казвал, Ник, шпионажът е екипен спорт. Колективен. Сигурен съм, че си достатъчно талантлив, за да усетиш здравия разум в разсъжденията ми. Поне в края на играта.
— Къде е Елена?
— Тя е умна жена, Ник, но очевидно не е предвидила, че могат и да я разкрият.
— Питам къде е?
— Хората на Манинг са я прибрали някъде в резиденцията. Увериха ме, че се отнасят към нея с подходящото уважение, което и двамата знаем, че тя заслужава. Слушай, Ник, наистина ли трябва да стигаме дотам, че да те питам направо? Толкова ли ти е нужно да поставям въпроса ребром…? Е, добре тогава — заради старото приятелство, — ще се присъединиш ли към нас? Не можеш ли да прозреш кой е истинският път, пътят към бъдещето?
Брайсън повдигна ръка, насочи пистолета в гърдите на Уолър, а сърцето му заби лудо. Защо ме принуждаваш да правя това? Защо, по дяволите? — стенеше в него вътрешен глас.
Уолър спокойно погледна пистолета, дори не трепна, върна очи към лицето му.
— Е, виждам. Това ти е отговорът. Мислех, че няма да е така. Уви — жалко.
Вратата се отвори с трясък, нахлу тълпа мъже с пистолети. Брайсън се озърна и видя, че от скрити в стената врати излизат още хора. Преди да успее да направи каквото и да е, здрави ръце го сграбчиха, някой допря дуло до тила му и натисна главата му надолу. Успя да я повдигне, колкото да види, че Тед Уолър излиза.
Сетне го пуснаха.
— Горе ръцете и умната! — изкомандва един от околните. — Изобщо не си мисли за разни номера и хватки. Достатъчно си печен, нали познаваш оръжията?
Брайсън се загледа в най-близкия пистолет. Електронни спусъци. Няколко световни фирми вече ги правят — „Колт“, „Сандия“, европейски производители… С едно натискане на спусъка можеш да пуснеш три куршума. Наричат ги „интелигентни“ пистолети. Технологията е разработена по полицейска поръчка: на всеки спусък е монтиран сензор за пръстови отпечатъци. С въпросното оръжие може да стреля само човекът, на когото то е зачислено. Дори и на полицая да му бъде отнето оръжието в сблъсък с престъпници, те не могат да го убият със същото.