Кимна, вдигна ръцете. Какво можеше да направи? Нямаше и никаква надежда за спасяване на Елена.
Поведоха го навън, по коридора, сетне свиха в друг — по-къс. Вървеше с допрени в главата му и в гърба оръжия. Бяха му отнели 45-милиметровия пистолет, един от охранителите го прибра в джоба с насмешлива усмивка. Обискираха го експертно, нищо не пропуснаха. Останаха му само ръцете, инстинктите, опитът и уменията, но какво означаваха те пред цялата тази пасмина въоръжени професионалисти.
Но пък защо не го убиха? Какво имат предвид?
Отвориха врата, блъснаха го в стая. Бе широка, донякъде приличаше на галерията. Осветлението бе слабо, но различи книгите по стените. Кожени подвързии, луксозни томове на махагонови лавици — от тавана до пода. Разкошна библиотека, такава, каквато човек може да види в типичното британско наследствено имение. Подът бе паркет, доста стар, но излъскан.
Оставиха го сам, той се загледа в книгите, изпълнен със смътни, неясни предчувствия. Нещо щеше да се случи, усещаше го с цялото тяло, но какво?
Внезапно библиотеката изчезна, отрупаните с томове лавици заискриха и посивяха. Невероятна илюзия! Също както и картините, книгите се оказаха електронен цифров призрак. Пристъпи напред и докосна с пръст гладката сива стена. На пръста му остана усещането, че опипва фино набраздена повърхност. В следващия миг тя светна ослепително и на нея се появиха десетки образи.
Потръпна от ужас. На всички тях бе самият той. Бе сниман на плажа с Елена. Пак с нея — в леглото — в най-интимен миг на буйно любене. Той сам — къпе се, бръсне се, уринира.
Спорят с Елена. Той я целува. Седнал е в кабинета на Тед Уолър. Говори нещо.
Елена и той яздят коне.
Брайсън и Лейла тичат по коридорите на „Испанска армада“. Крият се в храма в Сантяго де Компостела. Той в кабинета на Жак Арно. На срещата с Ланкастър. С Тарнаполский в Москва. Тича по някаква улица.
Ето и среща с Хари Дън.
Сцена след сцена, отлично качество, наблюдавали са го, следили са го, заснимали са го — отдалеч, от близко, в такъв план, в онакъв план, в най-интимни мигове от най-интимния му живот. Най-тайните операции на Управлението. Десетина години, филмирани в детайли. Калейдоскопични образи, трепкащи, ужасяващи.
Ето го и как се спуска по шахтата, на път за подземния паркинг. Заснели са дори проникването му тук.
Заснели са всичко… всичко.
Брайсън се олюля. Хвана се за главата — виеше му се свят, гадеше му се. Чувстваше се изнасилен, омърсен, опозорен. Падна на колене и повърна. Изхвърли всичко, което имаше в стомаха си, а конвулсиите дълго не го оставиха на мира. Давеше се и се мъчеше, но организмът му повече нямаше какво да отделя.
Всичко е било една голяма измама. Капан, подигравка. Те са знаели, че той идва, искали са да го наблюдават — както мишка в клиничен опит. През цялото време е бил в кадър.
— Ако си спомняте, Прометей открадна огъня от боговете, за да дари с него отруденото и потъпкано човечество. Един изключително ценен дар — обади се спокоен глас зад гърба му.
Успокоителен, сякаш добронамерен тон, който, изглежда, бе усилван от скрита апаратура.
Обърна се — на мраморен алков в отсрещната страна на стаята бе застанал Грегсън Манинг.
— Казват, че сте много надарен лингвист. Значи знаете етимологията на името Прометей. То идва от предвиждам, предусещам. Много подходящо, нали? Според класическата традиция Прометей е създателят на самата цивилизация — на езика, философията, математиката. От диваци той ни е превърнал в хора. В това е огромният смисъл на огъня — той символизира светлина, просвещение, знание. Да осветиш онова, което е било в сянка, да му дадеш нов живот. Прометей, този титан, съзнателно и целенасочено е извършил престъпление, когато е свалил огъня от небесата и научил простосмъртните как да си служат с него. В известен смисъл и предателство. Застрашил е боговете в опита си да постави обикновения смъртен на равна нога с тях. И с това си дело е създал цивилизацията. А наша задача е да продължим и защитим делото му.
Брайсън се изправи и пристъпи към Манинг.
— Е, и какво имате предвид? — попита той. — Щази в глобални мащаби ли?