Очакваното се бе случило.
Брайсън се хвърли към онзи, който държеше неговото оръжие, успя да го грабне, но тълпата мъже около него незабавно го повали на пода. Затиснаха ръцете му, отвсякъде го гледаха черните очи на пистолетните дула.
— Мръднеш ли и си мъртъв! — изскърца със зъби наведеното точно над него лице.
— Хайде де! Опитайте се! — с все сила ревна Ник и по детски се закани: — Мамка ви…
Опита се да извърти китката с пистолета и веднага видя как нечии пръсти натиснаха спусъка. Същото направи и съседният мъж, и вторият, и третият…
Нищо. Нищо не се случи. Оръжията бяха обезвредени, непотребни. Извън строя заедно с цялата електроника в резиденцията.
Наоколо се развикаха, настъпи луда суматоха — мъжете разбраха, че става нещо много сериозно, пуснаха го и се отдръпнаха. Тогава Ник започна да стреля, скочи и побягна към вратата. Неколцина паднаха, той успя да излезе в коридора.
Но къде беше Елена и колко патрона има още в пачката?
Неколцина се осъзнаха и го подгониха, той стреля веднъж, най-близкият падна, останалите се отдръпнаха. Бе почти сигурен, че има поне един патрон в пълнителя, вероятно още един — в цевта. Хукна напред, беше ужасно важно да намери Елена. Мина по няколко коридора, включително и през картинната галерия, където екраните тъмнееха. Навсякъде вратите зееха — механизмите вероятно бяха програмирани да се отварят при липса на захранване.
Устройството в камиона бе дало резултати. Виртуалният катоден осцилатор е изобретен от руски учени през 80-те години на XX век; тогава той бе в състояние да неутрализира или, по-точно казано, да „парализира“ електрониката на американските ядрени оръжия. Съветските ядрени бомби се бяха оказали много по-примитивни като техника, а с въпросното изобретение този недостатък се бе превърнал в предимство. В края на краищата руснаците бяха оставили американците далеч зад себе си в областта на радиочестотните оръжия.
Осцилаторът генерира и излъчва мощни електромагнитни импулси, които по пътя си унищожават всякакъв вид електроника. Те бързо нагряват микровръзките в компютрите и просто ги изгарят; всякаква електроника в радиус от четвърт миля около осцилатора направо „загива“. Носеха се слухове, че именно с такъв уред терористи са свалили няколко пътнически самолета.
Оръжието е наистина могъщо: под неговото въздействие автомобили, танкове, транспортьори, всякаква мобилна и друга техника, в които има електронни схеми, просто не могат да потеглят или работят. Оръжия и системи с електронно управление няма да задействат. Компютрите направо рухват. Сега цялото имение на Манинг бе парализирано.
А тепърва идваше най-лошото.
Както казахме, схемите се нагряват, нагорещяват и запалват. В резиденцията на хиляди места вече тлееха мънички огънчета, които тепърва щяха да лумнат в сериозни пожари. Вече се набираше и пушек.
Брайсън си спомни, че КГБ бе използвал същото оръжие, за да създаде огнище на пожар в московското посолство на САЩ през 80-те години.
В същия миг чу писъци. Идваха някъде от посоката на голямата конферентна зала.
Успя да излезе на един от балконите в нея. Долу вече бушуваха пламъци, стелеше се гъст дим, а гостите се лутаха, заслепени, ужасени, и крещяха за помощ. Тук, обратно на всички други части на резиденцията, вратите бяха блокирани и не можеха да се отворят. Дали по нареждане на Манинг те предварително не са били заключени автоматично?
Къде беше Уолър? Манинг?
Те знаят къде е Елена!
— Елена! — викна с все сила Брайсън срещу дима.
Напразен зов.
Или не беше долу, или просто не можеше да го чуе.
— Елена! — отново изрева той.
Не получи отговор.
В същия миг усети горещ дъх някъде по врата и дясната буза, едновременно на гърлото му се допря хладно острие. Шестнайсетсантиметровият боен нож остави тънка ивица кръв по най-деликатната част на кожата точно над гръкляна. Бе остър като бръснач. Брайсън усети хлад, сетне пареща болка, която се превърна в агония.
Някой пошепна:
— На лъжата краката са къси, Брайсън!
Абу!
— Трябваше да си свърша работата още в Тунис, предател мръсен — изсъска арабинът. — Но сега няма да пропилея възможността!
Брайсън замръзна, обзе го нечовешки страх, а адреналинът препусна по вените му.
— Само ме чуй… — понечи да отвлече вниманието му за секунда и успя.