В края на краищата Никълъс наистина бе успял да се отърси от предишния живот и сега с Елена се готвеха да посрещнат новия, който бе на път. Прекрасно бе да лежиш под слънцето и да усещаш аромата на свежия въздух — дъхти на ясмин и лимон… и на солена вода. Белезите от раните се изгладиха и май че изчезнаха, а старата болка вече почти не се обаждаше — в дъждовни дни бе далечна и неуловима като мътни спомени. Имаше дни, в които той бе почти сигурен, че всичко е вече далеч зад тях.
Почти…