Дън се закашля и изпитателно изгледа Брайсън.
Последният не се сдържа и отвърна тихо, но със стоманена нотка в гласа:
— Убеден съм, че е така.
— Ето, виждате ли, именно тук грешите. Какво ще направите, ако ви кажа, че фактически Управлението не е част от правителството на САЩ? Че никога не е и било. А точно обратното.
Дън се облегна и прокара ръка по прошарената четина на главата си.
— По дяволите, съвсем няма да ви е леко да чуете тези неща. И на мен самия не ми е леко да ги говоря. Убеден съм. Преди двайсетина години ми се наложи да задържа един човек у нас. Той си мислеше, че работи за израелското разузнаване и беше съвсем фанатизиран в това отношение. Трябваше дълго да го убеждавам и му обяснявам колко много е бил заблуден. Изигран. Не друг, а Либия плащаше за услугите му. Всичките му контакти, контролите, хотелските срещи в Тел Авив — всичко бе част от играта. При това не чак толкова добре организирана. Този шаран не би трябвало да се захваща с нея, ама на. Мъчно ми беше за него, когато му разяснявах как стоят нещата и кои са истинските му работодатели. Никога няма да забравя лицето му, когато накрая загря истината.
В същия миг лицето на Брайсън запламтя.
— Вижте, какво общо има това с цялата работа?
— Трябваше да му предявим обвинение на закрито съдебно заседание на следващия ден. Но той се застреля.
На единия екран отново се появи образ.
— Това е човекът, който ви завербува, нали?
На снимката бе Хърбърт Удс, преподавател на Брайсън в Станфорд и известен историк. Удс винаги го бе харесвал, възхищаваше се от лингвистичните му качества — Ник говореше близо дузина езици с лекота — и от невероятната му памет. Възможно е да е харесвал и отличните му качества на спортист. „Здрав дух — в здраво тяло“ — Удс много обичаше класическите сентенции.
Екранът побеля, сетне показа друга снимка — по-стара — на Удс на улица в град, който Ник незабавно позна. Бе московската „Горки“. Веднага след края на студената война я бяха преименували и върнали старото й предреволюционно име — „Тверская“.
Брайсън се разсмя горчиво, без усилие да скрие подигравката.
— Това е налудничаво. Опитвате се да ми „разкриете“ „уличаващия“ факт, че Хърб Удс е бил комуняга на млади години. Е, съжалявам, всеки знае това. Той самият никога не е крил миналото си. Именно затова бе толкова твърд антикомунист. От първа ръка бе научил колко изкусителна може да се окаже цялата им глупава утопична риторика.
Дън поклати глава, изражението на лицето му си остана същото, непроницаемо.
— Може би малко избързвам. Казах ви, че от вас искам само да ме изслушате. Вие сте историк сега, нали? Е, добре, имайте малко търпение да ви дам аз самият един малък урок по този предмет. Знаете за операция „Доверие“, нали?
Брайсън кимна. Тя бе всеобщо и широко приета като най-големия разузнавателен удар на двадесетия век. До ден-днешен нищо не бе успяло да я надмине. Продължила седем години акция на тотална измама, класическо ужилване — рожба на Феликс Дзержински — шефа на Лениновата разведка. Скоро след Руската революция бе създадена ЧЕКА, съветското разузнаване, превърнало се по-късно в КГБ. С нейни ресурси била формирана лъжлива дисидентска група, включваща доста на брой предполагаемо разочаровани от революционните идеи висши членове на съветското правителство, ужким вярващи в неизбежното падане на СССР. След време повечето антисъветски групи в чужбина, предимно емигрантски, били привлечени да работят с нея. Дори редица западни разузнавания разчитали на постъпваща посредством нейни канали информация — естествено подправена и манипулирана да служи на определени цели. Измамата послужила великолепно в две посоки — да обърква и заблуждава чуждестранните правителства в света, които целели дестабилизирането на Съветския съюз, и да помага на Москва в проникването в разузнавателните мрежи на своите врагове в чужбина. Операцията имала безпрецедентен успех и в края на краищата се превърнала в учебников пример за идеалното ужилване в света на шпионажа. Всички разузнавателни централи по света я изучавали като такъв.
Когато Западът разкрил заблуждението си, вече било прекалено късно. В СССР доста преди това били разтурени организираните отвън мрежи и заловени всички привлечени сътрудници, стотици предполагаеми бегълци — екзекутирани; от чужбина отвлечени и убити лидери на емигрантските антисъветски организации, а последните никога вече не успели да се възстановят като реална сила. По думите на един американски теоретик в областта на разузнаването това било „същата голяма лъжа, върху която е построена и самата съветска държава“.