Щом детето бе отново в безопасност до нея, Еванджелин се почувства едновременно по-добре и по-силна. Искаше й се да скочи върху Еджъртън и да го удуши. Почувства как топлината на детската ръчичка се предава и на нея.
— Господин Булок, благодаря ви, че бяхте нащрек. А сега ще завържем ли този мръсник? Или ще ми дадете пистолета си да го застрелям?
— Да го застреляме, господин Булок! — извика въодушевено Едмънд, който все още стоеше по нощница, с щръкнала на всички посоки гъста и черна като на баща си коса. — Той е лош човек. Наранил е Ева. Ще го застрелям като разбойник! Отивам за пистолета!
Втурна се към спалнята си, отиде до леглото и измъкна изпод възглавницата си своя дървен пистолет. Върна се и го насочи право към Еджъртън.
Еванджелин си засмя.
— Виждате ли пистолета му? Тази играчка му я подарих аз, когато пристигнах в Челси. Нали си спомняте кой му я избра?
Еджъртън я изгледа с такава дива омраза, че тя едва не изкрещя от удоволствието на възмездието. Но се овладя.
— Ала сега най-важното е, че вие повече няма да ни тровите живота — нищо друго няма значение. Изгубихте, сър. Накрая изгубихте.
— Конан Деуит се оказа прав за теб — просъска Еджъртън.
— Да. Наистина. Но знаете ли, че всъщност вие самият предизвикахте разпадането на всичко!
— Невъзможно!
— О, и още как!
— А сега, госпожо — намеси се господин Булок, — е време да овържа стабилно тоя приятел.
— Позволете на мен, господин Булок. Едмънд, дръж пистолета си насочен към него, докато го завържа.
Херцогът се върна с Дрю и шестима войници след четири часа. Беше така обезумял от безпокойство, че едва не разби входната врата, за да влезе по-бързо. Но бе посрещнат от блестящата Еванджелин и от сина си, който размахваше дървения си пистолет, ухилен до уши. Изпита такова огромно облекчение, че двамата са живи и здрави, че ги стисна в продължителна задушаваща прегръдка, която накара Едмънд да изскимти:
— Татко, ще ми счупиш ребрата! Ние двамата с Ева сме герои! Е, позволихме и на господин Булок да ни помогне.
Най-сетне херцогът го пусна.
— Какво става тук?
— Ела с нас, татко. Имаме изненада за теб. Хайде, ела!
Херцогът и Дрю Халси последваха Еванджелин и Едмънд в библиотеката, където пред очите им се разкри следната картинка: Джон Еджъртън беше завързан здраво за един стол, а господин Булок стоеше до него, насочил към главата му пистолет.
— Не исках да поемам никакви рискове — обясни детективът. — Това приятелче се гъне и изплъзва като мръсен червей.
— Всичко свърши! — Еванджелин се приближи до херцога и го прегърна през кръста. — Край. Ние победихме!
— Разкажи ми как стана.
И тя му разказа. От време на време се намесваха господин Булок и Едмънд, за да вмъкнат по някоя подробност. Тези на детето бяха не особено значими, но въпреки всичко херцогът ги прие с бащинска благодарност.
От своя страна, той им разказа как с Дрю са отишли до къщата на Еджъртън, за да осъществят плана си, но са я заварили празна.
— Не си спомням някога през живота си да съм бил толкова уплашен. Очевидно някой веднага го е предупредил. Хиляди пъти умрях, докато стигна дотук. — Поклати глава и така силно прегърна детето си, че то изписка. — Слава богу, че сте живи, че сте го хванали и че всичко свърши!
— Да, наистина всичко — намеси се Дрю. — Дори намерих онова писмо, което си оставила в кабинета ми, Еванджелин, и което ме изкарваше шпионин и предател! А дневникът, който си водила, ще ни помогне да поправим много от нанесените щети. В момента хората ми са по следите на всички. До края на деня ще разчистим града.
Колкото и да се страхуваше от отговора, тя все пак попита:
— А баща ми? Има ли някакъв шанс?
— Скоро ще изпратим съобщение в Париж. Вярваме, че Наполеон ще го размени за Еджъртън. Както и херцогът ви е казал, той е лоялен към верните си хора. А що се отнася до вас, скъпа госпожо, приятелят ми ме увери, че щом станете негова съпруга, няма да имате време за среднощни разходки по плажа.
— Радвам се, че вече разговаряш с нея, без да си глътваш езика, Дрю. — Херцогът го сръга в ребрата. — Тя не хапе — е, поне не винаги.
— Хапала ли те е, татко? — заинтересува се Едмънд, отправил към Еванджелин поглед, пълен с неприкрито благоговение.
— Само когато, Едмънд, ми е толкова ядосана, че е загубила дар слово.
Лорд Петигрю се загледа в сияещата Еванджелин, която се беше облегнала на рамото на херцога.
— Животът — отбеляза той, свел поглед към чашата си с бренди, — понякога надминава и най-ужасните човешки кошмари.
— Не съм много, сигурна как да приема подобно философско заключение — засмя се Еванджелин.