— Превъзходно! Моля те, предай комплиментите ми на готвачката.
Постигаше дори тембъра на баща си. Това откритие бе едновременно плашещо и успокояващо. Елън наруши за кратко почтителната си поза — колкото да прегърне детето. Очевидно тя обичаше Едмънд много повече, отколкото собствената му майка. Но по-добре да не мисли за Мариса. Вече нямаше никакъв смисъл.
— Докато се справяш с този морски костур, нека ти кажа, че Басик ме информира, дето днес следобед си яздил Панзи16.
Лорд Едмънд предложи на ужким на баща си въображаема чаша вино, уж отпи от своя красив бокал и отвърна:
— Да, сър, а след като оставихме Панзи в конюшните, двамата с Гримс предприехме изследователска експедиция по плажа. Построихме замък с кулички и ров. Гримс предложи да си представим, че приливът е Уилям Завоевателя17. После се изкачихме на скалата и наблюдавахме как замъкът изчезва. Нищо не остана от него. Уилям победи.
Херцогът клекна до сина си, за да се изравни с него, и каза:
— Приливът не е мислещо същество, Едмънд. Той просто унищожава. Ако ти или аз обаче решим да атакуваме замъка, няма да искаме да го разрушим, а ще го превземем. Ще искаме да го укрепим, за да могат нашите поданици да работят спокойно в него, да живеят добре и да се замогнат. А сега имам една изненада за теб — дошъл е гост.
— Кой? Филип?
— Не, не Филип Мерсьоро. Той е в Динуити Манор с новата си съпруга, Сабрина. Сигурен съм, че ще я харесаш. Тя може да поведе дори кавалерията.
— Не знаех, че дамите са и войници.
— Образно казано. Имах предвид, че е много храбра жена, с характер. Нали познаваш Филип? Една дама трябва да е добър стратег, за да се справи с него.
— Тогава Дрю?
— Не, не е и Дрю. И тъй като не искам да прекарам три часа в игра на отгатване, ще ти кажа, че гостът ни е дама, която никога не си виждал. Тя е братовчедка на майка ти. Казва се… — Почувства се като глупак — нямаше представа как е името й. — Ще я наричаш мадам дьо ла Валет. Може би, ако се държиш мило с нея, тя ще ти каже и малкото си име.
— Чужденка ли е, татко?
— Само наполовина. Всъщност е типична англичанка. А сега трябва да се преоблека за вечеря. Утре сутринта ще я доведа да се запознаете. Елън, приготви го предварително за срещата с неговата братовчедка.
— Да, ваше благородие.
— Нямам избор, татко, нали?
— Не. Едмънд, нямаш.
— Тя сигурно ще ме потупва по главата и ще се опитва да изглежда заинтересувана от мен — омърлушено промърмори детето. — Или още по-лошо — ще иска да ме целуне и да ми шепне мили думички в ухото.
— Ако се покажеш достоен за проява на интерес, може би наистина ще се заинтересува от теб. А ако не — ще бъде просто учтива, нищо повече. Ще се радвам да не си толкова безочлив.
— Може ли да се сравни по красота с Елън или баба?
Елън ахна изумено, а херцогът отговори:
— Може би. Сам ще прецениш.
— Е, знам, че не може да бъде хубава като майката на Роуън. Тя е най-красивата дама в целия свят.
Вероятно бе така. Шарлот Карингтън бе истинска богиня, вълшебно създание, Венера в английско облекло. Херцогът бе дочул, че тя давала на Сабрина уроци по флиртуване с очи, за да омае съпруга си.
— Премини към четвъртото блюдо, Едмънд. — Кларъндън потупа сина си по рамото, кимна на Елън и излезе от детската стая.
В интерес на истината, след като се натъпка с разкошните сладкиши, Еванджелин изобщо не беше гладна, ала храната, която все пак опита по време на вечерята, бе наистина несравнима.
— Превъзходно, ваше благородие. Готвачката ви е истинска магьосница. Направо гений! — Еванджелин въздъхна доволно, облегна се и изтри пръсти във фината салфетка.
— Благодаря ви. Басик, моля те предай на готвачката комплиментите на мадам. Бихте ли желали малко шери?
Докато изричаше тези думи, като че ли чу как ги повтаря синът му. Усмихна се и отправи поглед към гостенката си.
Еванджелин преглътна с мъка. Пак тази усмивка! Би трябвало да бъде обявена извън закона. На никой мъж не трябва да се разрешава да се усмихва така на една беззащитна жена! Насили се да не откъсва поглед от иконома, който вече наливаше шери в елегантната чаша.
— Няма да имам повече нужда от теб, Басик — обърна се към него херцогът. — Знам, че с госпожа Роли всяка сряда вечер играете вист. Трябва да защитиш мъжкото ни достойнство. Очаквам от теб да победиш.
— Ще се опитам, ваше благородие. Ала госпожа Роли е изключително опасен противник.
След като Басик подкара пред себе си двамата лакеи, херцогът се отпусна на високата облегалка на изкусно резбования стол, достоен за кралска особа, и отправи поглед през масата към братовчедката на жена си.
17
Вилхелм (Уилям) Завоевателя (1027–1087) — херцог на Нормандия. Нахлува в Англия и след решителна победа над Харолд от Уесекс при Хейстингс (1066) се провъзгласява за крал на Англия, известен като Уилям I. Налага волята си в страната със сила и меч. — Б.пр.