Каза всичко това с безразличие.
— Прекарвате ли много време тук, в Челси, ваше благородие?
— Поне три месеца. Но освен с къщата в Лондон, където сега живее майка ми, нашият род разполага с още три къщи, пръснати из цяла Англия, а аз нося отговорността за всички тях.
Думи на истински херцог! Е, тя поне ще остане в Челси. Ошар бе абсолютно непреклонен по този въпрос.
— В интерес на истината, и майка ми, и аз предпочитаме Лондон. Там имаме много приятели. А и развлеченията са неизброими.
— Аз пък предпочитам много повече провинцията и морето. Винаги съм изпитвала отвращение от големите градове. Толкова мръсни и шумни! Ако ми позволите да остана, ваше благородие, може да бъдете напълно сигурен, че ще се чувствам щастлива тук, в замъка. Та това е една от най-величествените аристократични резиденции в цяла Англия. Е, не е Бленъм18, разбира се, но наистина е великолепен.
— Бленъм е безвкусна купчина камъни. Градините му са достойни за презрение, а горите — за съжаление. Лишени от приемственост и старинност. Та колко поколения са живели там? Една шепа! Виж Уоруик19… Неговите стени са напоени с многовековни трагедии и триумфи. За нещастие, моите предци не са разполагали с позициите и средствата на графовете Уоруик. — Херцогът сбърчи чело и допълни: — Аз не съм безполезен безделник, мадам. Не ме гледайте така изненадано. Понякога обръщам внимание и на политиката.
Сърцето й заби учестено. Какво имаше предвид с тези думи? На всяка цена трябваше да разбере! Ошар й бе казал, че херцогът не благоволява да поглежда към политиката.
— Какво искате да кажете, ваше благородие? Да не би да сте член на Камарата на лордовете? Сигурно се занимавате и със законодателство?
— Нищо подобно. Но това не е важно. Всъщност, ако трябва да бъда по-точен, опитвам се да правя онова, което ми доставя удоволствие. А повечето от предпочитанията ми не са подходящи за слуха на една дама.
Несъмнено не й каза всичко. Какво ли скри?
— Доколкото си спомням, това не ви притесняваше нито следобед в библиотеката, нито преди половин час.
Херцогът се засмя.
— Предавам се, мадам! Вероятно бихте желали да отидем в гостната? Предполагам, че скоро Басик ще ни сервира чая.
— Но ние току-що привършихме вечерята си!
— Басик смята, че чаят е в основата на щастието, здравето и човешкото благополучие. Ако се пренесем в гостната, подносът ще се появи след не повече от час.
Там херцогът я настани във великолепен фотьойл до камината, тапициран в бледосиня коприна. Той самият остана прав, със скръстени на гърди ръце.
— Мислихте ли вече по въпроса за моето оставане тук, ваше благородие?
— Вие пристигнахте само преди четири часа, мадам.
— Опасявам се, че е така. — Сведе поглед към ръцете си.
— Няма да ви изритам от замъка — в това поне можете да сте сигурна.
— И вероятно ще ми позволите просто да остана, без да върша нищо. Не желая да бъда камък на шията ви. Бих предпочела да си тръгна.
— Защо сте толкова изнервена, по дяволите?
— Защото все още не сте ми казали дали мога да бъда бавачка на Едмънд.
— Вие сте млада, мадам. Струва ми се, че бихте предпочели да влезете в обществото. Като ваш родственик мой дълг е да ви устроя добре — така, че да не се нуждаете от нищо. Знам, че майка ми с радост ще ви въведе във висшите кръгове. С вашата френска жилка и безспорно прекрасни лице и тяло, сигурен съм, че тутакси ще пожънете успех. Аз не съм скъперник, мадам, и ще ви осигуря достатъчно добра зестра за един подходящ втори брак.
Никога не й бе хрумвало, че той ще се окаже толкова великодушен и щедър. Ала тя трябваше да остане в Челси на всяка цена!
— Много повече съм англичанка. Дори не обичам французите.
— Аз също, особено Наполеон.
— И не желая да ходя в Лондон.
— Моля?
— Нямам абсолютно никакво желание да напускам Челси. Вече ви казах: обичам и замъка, и морето. Искам да остана с Едмънд. Макар че все още не сме се запознали, сигурна съм, че ще се харесаме.
Внезапно Кларъндън осъзна, че му писва от нея. Усети, че цинизмът му се събужда. Отвори уста, за да каже нещо, но се задоволи само със свиване на рамене.
Еванджелин скочи толкова рязко, че събори стола върху красивия Аксминстърски килим.
18
Замъкът Бленъм — дом на херцозите Марлбъро (и рождено място на сър Уинстън Чърчил) Построен между 1705 и 1722 г., подарък на първия херцог Марлбъро от кралица Ана в знак на благодарност за победата му над Луи XIV във Войната за испанската корона, чиято решаваща битка е през 1704 г. край селцето Бленъм, недалеч от Оксфорд. — Б.пр.
19
Уоруик — замъкът на графовете Нортъмбърлънд, графство Уоруикшър, централна Англия, построен в началото на 15 век. — Б.пр.