— О, боже! — Притесни се и се наведе да го вдигне.
— Виждам, че сте смутена?
— Не разбирам скептицизма ви, ваше благородие. Аз ви казах съвсем ясно какво искам, а вие се преструвате, че не ми вярвате.
— Благоприличието ви забранява да се веселите? Ако търсите изолация по тази причина, то аз ще я приема.
— Овдовях преди повече от година, ваше благородие. После почина и баща ми. Единственото, от което се нуждая сега, е мир и спокойствие.
— Сигурно сте били много привързана към вашия съпруг. — Каза го неочаквано резервирано.
— Не… Всъщност — да. Андре беше страхотен човек.
— И очевидно беден.
— Аз съм оставена без пукнат грош, защото не му родих наследник. Така е по целия свят, дори в Англия. Сега господар на всичко е по-малкият му брат. Никога не съм се разбирала добре с нето. Затова, след като Андре почина, се върнах при баща си.
— Оня млад глупак да не се е опитал да ви прелъсти? — Пак цинизъм.
— Като че ли. Не можех да търпя вечно вмирисаната му на чесън уста, затова си тръгнах.
— Ясно. — Херцогът заоглежда нокътя на палеца си, който бе леко нащърбен. — Та кой точно беше съпругът ви, мадам?
— Най-големият син на граф дьо ла Валет — Андре Нежон.
— Не мога да продължавам да ви наричам „мадам“ или „братовчедке“. Ще разрешите ли, Еванджелин?
Произнесено от него, името й звучеше нежно като милувка. И съблазнително… И предизвикателно… Странен човек бе домакинът й. Красив, мрачен и неразгадаем. Вероятно само баща му е успял да го разбере.
— Разбира се, ваше благородие.
— А вие ме наричайте Ричард.
Еванджелин кимна, макар че не искаше да се сближава чак толкова с него. Щеше й се да го държи далече от себе си. Вместо да въздъхне от облекчение, че я бе приел толкова бързо, тя умираше от срам и й идеше да потъне в земята.
— Ако наистина желаете да останете в Челси в компанията на сина ми, от моя страна би било много грубо и неразумно да не ви разреша. Но към вас, естествено, няма да се отнасят като с бавачка. Очаквам да бъдете господарка на замъка в мое отсъствие.
Втренчи се невярващо в него. Думите замръзнаха на устата й. После закрачи напред-назад. Роклята засвистя около краката й.
— Но това е нелепо! Вие не ме познавате! Аз съм никоя. Никога няма да се съглася на подобно нещо! Ще бъда част от персонала, наред със стотината ви прислужници.
— Откъде знаете точно колко човека е прислугата ми? Да не сте ги броили?
— Не, обаче този замък е огромен, а всеки път, когато вдигна глава, виждам някой лакей или прислужница на не повече от три крачки от мен.
— Но все пак сте първа братовчедка на покойната ми съпруга. Нямате си близки, с изключение на един чичо, който дори не знае, че сте в Англия. По тази причина вече аз съм глава на вашето семейство или, ако предпочитате, вие ставате член на моето. Така че сега аз нося отговорност за вас. И не мога да ви настаня в някоя задушна таванска стаичка.
— Нямах предвид точно това. Но ситуацията наистина е абсурдна. Простете ми, моля ви!
Усети, че той се затваря все повече в себе си — все едно бе излязъл от стаята и я бе оставил сама. Излъчваше абсолютно безразличие, когато каза:
— Всеки мой познат благородник би позеленял от ревност, когато се разчуе, че прекрасната ми братовчедка е отседнала в Челси. А и майка ми ще настоява да се спазят формалностите. Ако не желаете да се съобразявате с тях, би било жалко, но съм сигурен, че ще го направя. Щом се настаните, ще я доведа, за да се запознаете. Тя ще ви изложи много пространно причините, поради които приличието не позволява да живеете тук без подходяща придружителка. Не можем да позволим репутацията ви да пострада поради съжителството ви с мен. Вероятно майка ми сега наистина трябва да се върне тук, въпреки че морският въздух не се отразява добре на здравето й.
— Аз вече съм била омъжена. Така че репутацията ми не може да пострада заради вас. Ала виждам, че моето присъствие, както и целият този разговор доста ви отегчават. Затова ще се извиня и ще ви напусна.
— На отегчен ли ви приличам? Нищо подобно! Значи не мога да опетня репутацията ви, така ли? Като вземем предвид факта, че сте наполовина французойка, намирам вашето отношение по въпроса за изумително наивно. Къде е прехваленият ви френски здрав разум, мадам? Несъмнено вие все пак възнамерявате отново да се омъжите някога. Позволете ми да ви уверя, че за благородника, когото ще изберете, репутацията ви ще е от голямо значение!
— Нямам никакво намерение да се омъжвам повторно. Освен това, самата мисъл да довлечете тук бедната си майка само заради някакъв си морал, е направо абсурдна. Аз съм просто една бедна роднина. На кого му пука дали репутацията ми е опетнена?