Четиридесет и пет минути по-късно Моргана осъзна, че Ричард все още не се е измъкнал от мрачната бездна намислите си.
Втора глава
Ромий-сюр-Сен, Франция
10 февруари, 1815 година
Еванджелин остави четката на тоалетката, до гребена със сребърната дръжка. Чувстваше се прекалено уморена, за да сплита косата си. До ушите й достигаше безгрижният смях и тананикането на камериерката й Маргьорит, която приглаждаше гънките на синята кадифена рокля.
Втренчи се в отражението си в огледалото. Прекалено бледа. Безкрайно уморена. Чак до дълбините на душата си.
Искаше да се върне у дома, в Англия. Мразеше Франция.
Но не можеше да го каже на баща си — подобно признание би го наранило дълбоко. А тя го обичаше повече от всеки друг човек на тази земя. Когато се разбра, че Наполеон е победен1 и че англичаните ще върнат Луи2 на френския престол, той бе изпаднал в такава безумна радост, че я бе грабнал и завъртял в буен танц.
Преди шест месеца се бяха върнали в Ромий-сюр-Сен, но не в стария си дом, а в едно по-малко имение, което се намираше на около три километра от замъка, където сега живееше някакъв заможен търговец с тлъстата си съпруга и шестте си отрочета.
Но баща й не се притесняваше от този факт. Той беше щастлив, че отново е у дома, че може да говори родния си език и да се смее на онези неща, на които само един французин е в състояние да се смее. Така и не успя да разбере напълно английския хумор. Според нея той просто отказваше да допусне близо до себе си всичко английско. Говореше великолепно езика, но мислеше винаги на френски. Еванджелин се питаше понякога какво ли е смятала майка й — англичанка до мозъка на костите си — по този въпрос.
Бе прекарал двадесет и пет години в Кент3, женен за дъщерята на местен барон, който след като бе изгубил парите си на хазарт, се бе преместил при тях. Еванджелин много обичаше английския си дядо. Съмняваше се, че сега би гледала на него по същия начин, но понятията на едно дете за света и хората са много различни. Той обаче бе починал преди неизбежното съзряване на разума и оценките й и по този начин си бе останал за нея един романтичен герой.
Самата тя бе огледален образ на баща се. Говореше френски като истинска французойка, но не беше такава. И по-скоро би умряла, ако трябва да се омъжи за Анри Моро, граф дьо Пуий. Той бе богат и красив млад благородник, но не предизвикваше никакви чувства у нея.
Изминалата вечер се бе оказала дълга и изтощителна, най-вече благодарение на Анри, който по незнайно каква причина бе решил ужасяващо категорично, че Еванджелин е идеалната съпруга. Добрият граф знаеше, че тя е безразлична към него, но бе толкова дебелокож, че не преставаше да настоява. При всеки удобен случай се опитваше да я притисне до някоя стена или дърво или да я набута в някой храст, за да я целуне. Веднъж дори бе успял. Тя му бе захапала здраво езика.
На вратата на спалнята й се почука леко. Еванджелин се усмихна и стана — знаеше, че е баща й. Идваше при нея всяка вечер преди лягане. Това бяха едни от най-приятните й мигове.
— Entrez!4
Красивият Гийом дьо Бошан прекрачи с широки крачки прага. Дъщеря му го гледаше усмихната, докато той приближаваше с разтворени обятия. Жените обикновено се тълпяха около него. Дори и да им говореше за метафизиката на Декарт5, те просто му се усмихваха и пристъпваха още по-близо до него. Природата го бе дарила с лице и осанка на войн. Величествен! Великолепен! Много малко хора обаче знаеха, че има слабо сърце, което много тревожеше Еванджелин. Скоро бе навършил петдесет и пет и английският лекар й бе казал, че не може да се направи нищо, за да му се помогне. Трябвало само да почива повече и да не се тревожи. А той толкова се вълнуваше, докато четеше Монтен!6
— Tu est fatiguue, ma fille?7
— Oui, Papa, un peu.8
А на ум си каза, че е много повече от уморена. Цяло той същество бе уморено и обезверено. Обърна се към камериерката си:
— Margueritte, c’est assez. Laissez — nous maintenant.9
За пореден път, докато говореше на френски, мислите й течаха на английски.
Пълните пръсти на Маргьорит изгладиха още една гънка на роклята, после тя отправи похотлив поглед към мосю дьо Бошан, изчурулика пожеланията си за „лека нощ“ и затвори вратата след себе си.
Двамата се спогледаха и се усмихнаха, заслушани в отдалечаващото се тананикане на момичето.
— Е, татко, assieds-toi10. Доста дами омая тази вечер.
1
Наполеон Бонапарт — френски император (1804–1815). Тук става въпрос за Абдикацията му през 1814 г. в резултат на неуспешната инвазия на Русия (1812) и погрома на армията му по време на Битката на нациите (1813). Изпратен е на заточение. През 1815 г. се връща и се опитва да възстанови Империята. Периодът става известен като „Стоте дни“. — Б.пр.
2
Луи XVIII — заточен в Англия по време на Френската революция (1791–1814) и върнат през 1815 г. — Б.пр.
5
Рене Декарт (1596 1650) — фр. философ, физик и математик. Основател на аналитичната геометрия. — Б.пр.
6
Монтен (1533–1592) — френски моралист. Есетата му са смятани за първия опит за пълен автопортрет в европейската литература. — Б.пр.