— Добре, но след около месец, когато Едмънд ви побърка напълно, ще отидете на гости на майка ми в Лондон. Обещавам ви, че няма да е необходимо да се омъжвате за когото и да било там.
— Никога няма да пожелая да напусна Челси.
— Ще видим… — Кларъндън извади часовника си от малкото джобче на жилетката и го погледна. — Късно е вече. Вероятно глупавите ви съждения са в резултат на умората.
— Ваше благородие, вие ме считате за глупава само защото не харесвам вашия начин на живот. О, боже! Обидих ви, нали? Много съжалявам. Все още ли смятате, че можете да ми позволите да остана като бавачка на Едмънд?
— Знаете ли — каза той след известна пауза, — мисля, че никога не съм срещал жена като вас. Уж вървите съвсем последователно в дадена посока, а после най-неочаквано я сменяте. Абсолютна загадка! Обикновено съм твърде добър в разрешаването на загадки, но с вас засега срещам известна трудност. Защо просто не кажете „лека нощ“? Не, не произнасяйте нищо повече! Давам ви възможност да напуснете гостната без още обиди към вашия домакин.
Пристъпи една крачка към нея, но рязко спря и потри брадичка с дългите си пръсти.
— Преди да се оттеглите, позволете ми да попитам точно какъв според вас е моят начин на живот?
Еванджелин го погледна право в очите.
— Вие сте светски човек, който получава почти всичко, което пожелае, само с едно щракване на пръстите. Иначе казано — човек, който поради богатството, обществения си ранг и личните си качества, може да се отдаде на всяко занимание, което му хрумне.
— Не особено достоен за уважение човек?
— Винаги ще ви считам за достоен за уважение, ваше благородие — без никакво колебание отвърна тя. — Според мен вие сте много мил и внимателен. Как бих могла и да си помисля нещо друго?! — Обърна се и тръгна към вратата. Вече с ръка на бравата, довърши през рамо: — В края на краищата, не позволихте ли на една далечна роднина да нахлуе без предизвестие във вашата крепост?!
— Забелязвам нещо ново у вас. Надявам се да не съжалявате за пристигането си тук.
— Не бих могла да си го позволя, ваше благородие! — прошепна Еванджелин и бързо напусна стаята.
Начинът, по който се изрази, го озадачи. Насочи се към библиотеката. Когато след около час тръгна към спалнята си, вече бе решил да отложи заминаването си в Лондон поне със седмица — докато се увери напълно, че гостенката му и Едмънд се разбират добре.
Осма глава
Дъждът плющеше и обливаше старата сграда от сив камък. От откритата канавка пред нея се разнасяше непоносима воня. Ботушите й отекваха по каменния под. Никога през живота си не бе изпитвала такъв смразяващ страх. Един от двамата мъже я бутна през някаква врата, малка, тясна стаичка само с едно високо прозорче. Появи се кльощав млад мъж. Приличаше на монах. По старото зацапано бюро до него нямаше абсолютно нищо. Пристъпи една крачка към нея — очите му не се откъсваха от лицето й. Беше облечен в черно, като че плесенясало, вълнено палто.
Хвана брадичката й с дългите си тънки пръсти и вдигна главата й. Тя се опита да се отскубне от него, но единият от мъжете, които я бяха довели, изви назад ръката й и просъска:
— Стойте мирно, мадмоазел, или ще счупя красивото ви крилце!
Пръстите стиснаха брадичката й още по-здраво. После внезапно се отпуснаха. Мъжът посочи към един стол.
— Седнете!
Тя седна. Нямаше друг избор. Искаше да попита къде е баща й, но устата й беше пресъхнала. Защо ги бяха довели тук, в Париж? Изпитваше неописуем страх. Мъжът изрече:
— Казвам се Ошар. Имам нужда от вас. Ще правите точно онова, което ви наредя, в противен случай ще убия баща ви.
Къде се бавеха думите, с които да му се разкрещи и да поиска някакво обяснение!
— За мен е огромно облекчение, че изглеждате така. Херцогът харесва само красивите жени. Ако се наложи, ще спите с него.
Тя скочи от коравия стол и изкрещя:
— За какво говорите? Какъв херцог? Не познавам никакъв херцог! И какво сте сторили с баща ми?
— Познавате херцога, и още как! А скоро ще го опознаете още по-добре! Наполовина англичанка сте, а вие, проклетите англичани, сте винаги толкова уверени в абсолютната си правота! Чудя се дали аз първи да не легна с вас, за да съм сигурен, че ще знаете как да съблазните херцога, ако, разбира се, възникне такава необходимост.
Обърна се към помощниците си и запита:
— Съблякохте ли я, за да я разгледате?
— Пиленцето беше твърде уплашено, а бащата — твърде разярен. Не ми се искаше да се налага да го убивам. Желаете ли сега да я съблека?
Ошар я погледна и бавно поклати глава. После изведнъж се заля от смях. Накрая пропя на латински — с плътен монотонен глас, като свещеник, благославящ паството си.