— Никога не съм била особено религиозна.
Той я изгледа стреснато, после се засмя.
— Обръщали ли са се някога към вас с по-кратко име?
— Майка ми ме наричаше „Ева“.
— Интересно. Не мога да не се сетя за библейската Ева. И за онова, което е сторила на бедния Адам. Заради нея са го изгонили от Рая — заради нея и дяволските й помисли, които вероятно са започнали с дяволита усмивка. Доколкото си спомням, никога не е носила дори и парченце плат. Харесвал й е начинът, по който той я е изпивал с поглед, обичала е да го подлудява.
— Мисълта ви като че ли броди по неутъпкани пътеки.
— Като видя такава пътека, изпитвам непреодолимото желание да я пребродя — заяви със самодоволна усмивка той, направи пауза и добави: — Често съм се чудил къде ли точно се намира раят. Сигурен съм, че в никакъв случай не е близо до английските брегове. Защото там не може да има стенещи замъци и ледени бури, а само топлина и красота. Е, стенание, разбира се, има. Чудя се какво ли би казал бедният ви съпруг за вашата пълна неосведоменост за рая.
Нейният съпруг. Бедният й непрежалим съпруг. Филийката се изплъзна от пръстите й и падна на покривката. Добре, че той разбра погрешно реакцията й.
— Съжалявам, Еванджелин. Не исках да ви нараня.
Тя отговори с метален глас:
— Вече ви казах, че съпругът ми Андре беше прекрасен човек, с чувствителна душа. Аз го боготворях. Той ме научи на всичко, което трябва да знам за този ваш рай.
— Нямам спомени от вчерашния ни разговор, че той се е бил издигнал до такива върхове на съвършенството. Не, съжалявам. Нека оставим скъпия Андре да почива в мир. А сега, Еванджелин, ако сте хапнали достатъчно, че да се държите на краката си, ще ви заведа да се запознаете с Едмънд. Той се надяваше гостът ни да е Филип Мерсьоро — един мой приятел, който винаги му носи подаръци и го качва на коня си, или Роуън Карингтън — друг мой дългогодишен приятел, който отглежда невероятни екземпляри за котешките надбягвания. Той му разказва безброй истории за тези четириноги. Роуън е собственик на прославената шампионка Джили. А пък Филип открай време си мечтае да тренира котенце. Вероятно сега, след като вече е женен, братята Харкър, които са водещи специалисти в областта, ще го удостоят с честта. Котешките състезания се провеждат от април до октомври. Били ли сте някога на такова зрелище?
— Не, но съм чувала за тях. А вие имали ли сте някога котка за надбягвания?
— Вероятно някой ден… Братята Харкър все още не са ме счели за достоен. Казват, че съм твърде неспокоен и не се задържам на едно място, а подобно животинче трябва да бъде управлявано с твърда ръка и собственикът му винаги да бъде около него. Хайде да отидем да видим сина ми.
Десета глава
Лорд Едмънд изтърпяваше процедура по измиване на лицето и ръцете, извършвана от разцъфналата в усмивка Елън, която редуваше ожесточеното търкане с целувки.
Щом видя баща си, Едмънд изкрещя, стрелна се към него и скочи в обятията му — това бе обичайният му начин на посрещане. Херцогът го гушна, подхвърли го високо във въздуха и предизвика водопад от детски смях, който стопли бащиното му сърце.
— Е, момчето ми, успял си да измиеш почти всичкото яйце от устата си. Добро утро, Елън. Изяде ли си Едмънд закуската?
— Справи се много добре, ваше благородие.
— Къде е братовчедката ми, татко? Донесла ли ми е подарък? Нали няма да й позволяваш да ме потупва покровителствено по главата? — Детето внезапно млъкна. Погледна над рамото на баща си и прошепна разтревожено: — Това ли е дамата, която е дошла да ме види?
— Косата й с цвят на мед ли е? — Херцогът едва сдържаше смеха си. — А очите — много кафяви? Като кал… Висока ли е почти колкото мен?
— Да, татко, голяма е. Обаче не съм сигурен за очите й…
— Исках да дойда първо сам, за да те подготвя, но очевидно тя е вървяла след мен.
Без да пуска Едмънд, херцогът се обърна:
— Еванджелин, това е синът ми Едмънд. Едмънд, запознай се с братовчедка си.
Детето я заразглежда внимателно.
— Не мисля, че очите й приличат чак толкова на кал. А сега ме пусни, татко, за да мога да се поклоня както трябва.
Изумен, баща му го остави на пода. Едмънд направи дълбок реверанс, като „показа великолепен крак“, както би се изразила баба му, и изрече:
— Добре дошли, братовчедке Евалин. Елън каза, че госпожа Роли й е обяснила, че си наполовина чужденка. Французойка.
— Да, наистина съм наполовина чужденка.
Еванджелин клекна, за да се изравни с него.
— Добре дошли в моя дом. Това е Челси.