— Благодаря.
— Представи се великолепно, Едмънд! Браво! — Херцогът се обърна към Елън: — Справила си се много добре.
Елън, която никога не можеше да погледне господаря си, без да се изчерви, отвърна:
— Лорд Едмънд настоя да се упражняваме, ваше благородие. Каза, че честта му зависи от това.
— И е напълно прав. Едмънд, защо не наричаш братовчедка си Ева? Много по-лесно е. Нали нямате нищо против, мадам?
— Разбира се, че нямам. Аз бях първа братовчедка на майка ти, Едмънд. Отдавна искам да се запозная с теб.
Едмънд постави малките си пръстчета в дланта й и запита:
— Приличаш ли много на мама? Аз не си я спомням добре.
— Не особено. Майка ти беше красива, истински ангел нежна и бяла, със златисторуса коса и небесносини очи. Като изключим по-тъмната ти кожа, ти малко приличаш на нея. — Разбирайки, че последните й думи не се харесаха особено на лорд Едмънд, тя добави: — Но мисля, че ще станеш голям и красив мъж като баща си. Имаш неговата черна коса и същото дяволито пламъче в очите. И прекрасен смях. Знаеш ли, много е важно да можеш да се смееш от сърце. А тъй като вече съм чувала как баща ти се залива от смях, сигурна съм, че и ти ще заприличаш на него.
— Точно това искам и аз — кимна Едмънд. — А мама ниска ли беше? Нямам никакво желание да бъда нисък, когато порасна.
— Да, но не забравяй, че тя беше вълшебна принцеса. Принцесите са винаги ниски, ефирни, грациозни и красиви. Що се отнася до теб, ти си син на принц, а принцовете никога не са ниски и ефирни. Да, ти ще станеш точно като баща си. Няма защо да се притесняваш. Погледни си краката, Едмънд. Огромни! Тялото ти ще израсне съразмерно с тях. Имаш и дълги тънки пръсти. Да-а, пред себе си виждам бъдещ великан. Може дори да надминеш баща си. Всъщност той не е чак толкова висок, прекрасен и забележителен.
— Винаги съм мислел, че кучетата растат съразмерно с лапите си — отбеляза херцогът, без да се обръща конкретно към никого.
— Да, и те — съгласи се Еванджелин.
— Значи аз съм принц?
— Образно казано, ваше благородие.
— Харесва ми да бъда принц. Но наистина ли не съм забележителен? Не ми ли казахте само преди час, че съм прекрасен?
— Не си спомням…
— Наистина ли ще стана по-висок от татко?
— За мен няма никакво съмнение.
Едмънд засия от щастие.
— Тогава много се радвам, че ти си тук, а не Филип или Роуън. Знаеш ли някоя история за Джили?
— Засега не, но можеш да бъдеш сигурен, че ще открия такава.
— А дали случайно ми носиш подарък?
— Едмънд, ти си едно алчно просяче! — намеси се херцогът. — Братовчедката ти ще си помисли, че те лишавам от играчки.
— Всъщност аз ти нося подарък, Едмънд. Надявам се да ти хареса. — Еванджелин извади от джоба на роклята си малка опакована кутийка.
На Кларъндън му стана много приятно, че се е сетила за сина му. Детето разкъса хартията, а когато отвори капака, ахна от удоволствие и извади красиво изработен дървен пистолет. „Как изобщо си го е позволила? Възможно ли е да е похарчила последните си грошове за играчка за сина ми?“
Едмънд не можеше да повярва на късмета си. Прегърна пистолета, после го вдигна пред очите си и започна да го гали и да му се възхищава.
— Боже мой! Има си истинска цев, татко! Сега вече мога да се дуелирам. Дори да заставя Елън да не ми дава повече зелен боб! — Стисна пистолета с малката си ръчица и се прицели в момичето. — Засега не се притеснявай за зеления боб, Елън, просто се упражнявам. След като престанеш да ми го поднасяш, ще се преструваш на бандит, за да мога да се упражнявам да те убивам.
Елън се изправи, изпъна рамене и заяви:
— Разбира се, лорд Едмънд, винаги съм на ваше разположение да ме убивате.
„Страхотно! Събудих инстинкта за убиване у едно дете!“
— Татко, ще ме научиш ли да се целя точно?
— Само ако обещаеш да не тормозиш Елън.
— Обещавам! — Детето вече обаче не гледаше към нея, а беше приковало поглед в Еванджелин. И този поглед бе пълен с неподправено обожание. — Благодаря ти, Ева! Филип никога не ми е носил пистолет. Нито пък Роуън. Филип не обича оръжията.
В този момент Еванджелин си даде сметка, че Ошар е надминал и най-смелите си очаквания. Ако зависеше от нея, тя, подобно на Филип, никога не би подарила такава играчка на малко дете, но Ошар бе настоял, че момчето ще се побърка от радост.
После тримата тръгнаха заедно надолу по стълбите. Едмънд подскачаше щастливо между Еванджелин и баща си и размахваше дървения си пистолет.
— Да вземем ли братовчедката да поязди с нас, Едмънд? Бихме могли да й покажем някои от пътеките, които водят към тайните ни места. Денят е прекрасен. Умберто, нашият градинар — италианец, смята, че ще имаме удоволствието да се насладим на два великолепни летни дни, толкова горещи, че ще се потим като прасета.