Еванджелин се закова на място и поклати глава.
— Много съжалявам, но не мога. Нямам костюм за езда. А с тази рокля… Наистина съжалявам.
Херцогът забеляза, че тя всеки момент ще се разплаче, и безгрижно отвърна:
— Как ми се ще понякога — ей така, от време на време да се сблъсквам с истински проблем, който ще ми позволи да покажа на какво съм способен. Този, уви, не е такъв. Просто едно мъничко проблемче, за което вече съм се погрижил. Може би това ще ви накара отново да ме видите като принц. Вървете в спалнята си, Еванджелин. Ще ви изпратя госпожа Роли.
— Но защо? Няма никакъв смисъл. Тази рокля няма да се превърне в костюм за езда.
— Познавате ме вече почти от двадесет и четири часа, Еванджелин. Давал ли съм ви досега причина да не ми вярвате?
— Не. Но вие сте мъж, а мъжете понякога имат странни представи за женските дрехи, пък и…
Той постави леко пръст на устните й.
— Вървете!
И тя тръгна.
— Вярвай на татко — дочу зад себе си гласа на Едмънд.
Но той гледаше не нея, а пистолета. Запита се дали изобщо е чул за какво си говорят.
След половин час Еванджелин отново слизаше по широкото, богато украсено с орнаменти стълбище, изтупана в елегантен костюм за езда в кралско синьо, а върху сплетената й и вдигната коса беше кацнала весела шапчица с перо. Когато бе влязла в спалнята си, тя бе онемяла от изненада — там я очакваше усмихнатата госпожа Роли, вдигнала пред очите си красивия костюм на Мариса.
— Доколкото си спомням, нейно благородие го облече само веднъж. Изработен е от любимата й лондонска модистка, мадам Фалие.
— О, боже! Но аз не мога да облека костюма за езда на братовчедка си! Пък и няма да ми стане. Много по-едра съм от нея. Не, госпожо Роли!
Икономката поклати спокойно глава.
— Надявам се не смятате, че това беше единственият й костюм за езда! Този просто е най-новият, поръчан само няколко месеца преди смъртта й. Рано тази сутрин негово благородие нареди да бъде преправен за вас, мадам. За нещастие, имах време само да отпусна подгъвите. Откакто почина нейно благородие, не разполагаме с постоянна шивачка в замъка.
— Седем сантиметра и половина — заяви Еванджелин, заставайки до херцога и Едмънд, който тъкмо обясняваше на Басик устройството на пистолета си. — Госпожа Роли е отпуснала подгъва със седем сантиметра и половина! Вижте, полата почти покрива глезените ми.
— Да, виждам. Глезените ви със сигурност биха причинили огромен смут в душата ми. Това допълнително парченце плат върху тях значително ме успокоява.
— Това беше много мило от ваша страна. — Докосна рамото му. — Успяхте да предвидите, че няма да разполагам с костюм за езда. Много сте внимателен, ваше благородие.
— Виждам, че са настъпили и някои други промени! — Херцогът отново се втренчи в гърдите й. Тя тутакси се прегърби и предизвика смеха му. — Моля ви, не правете това. Предполагам, че госпожа Роли вече има идеи как да разшири жакета поне с още тринадесет сантиметра?
— Да, каза, че ще трябва плат от полата. Жакетът е доста стегнат в талията ми.
— Надявам се, че ще има достатъчно излишен плат, за да се покрият и… хм… някои други ваши части.
Басик погледна неодобрително господаря си и си прочисти гърлото.
— Действахте много бързо — отбеляза Еванджелин.
— Да, обикновено действам бързо, когато не се изисква особено задълбочено обмисляне.
Усещаше, че се шегува, но тъй като не схвана добре, просто кимна.
— Значи това мина покрай ушите ви и замина, така ли? Шокиран съм, по-скоро — потресен, че не разбрахте безочливия ми намек, Еванджелин. Безгрешният Андре вероятно е преминавал от едно нещо към друго само когато е бил напълно сигурен, че е избрал правилния ход?
— Наистина бе изключително предпазлив. — Стрелна го е унищожителен поглед.
— Аха… — Кларъндън оправи боядисаното в синьо перо на шапчицата й. — И в какво точно се изразяваше предпазливостта му?
Еванджелин се обърка. После си спомни прецизните сметки на баща си по поддържане на домакинството.
— Андре никога не плащаше на месаря, докато не си спомнеше всяко парче бут, което е влязло в дома ни. А това налагаше готвачката да пази всичките си менюта, при това подробно описани.
— Всяко парче бут?!
Еванджелин го изгледа победоносно.
— Едмънд? Готов ли си да тръгваме? Ще ми покажеш ли тайните си пътеки?
Детето пое напред, пъхнало пистолета в колана на панталоните си. Басик се обърна тихо към херцога:
— Но тя е млада дама, ваше благородие!
— Знам, Басик — кимна господарят и погледна загрижено сина си, който ръкомахаше възбудено към един от пауните в парка. — Знам. Наистина е странно…