Последните му думи само прелетяха покрай ушите й. Защото в съзнанието й се оформяше кристално ясно една картина: тя лежи напълно гола, а той е върху нея и ту се взира в очите й, ту я обсипва с целувки. Преглътна и се усмихна.
— Знаете ли, ваше благородие, след като вие ми се нагледате, аз също бих искала да ви съзерцавам дълго, дълго чак докато остарея.
Дъхът му секна. Втренчи се в нея — в жената, която го бе втвърдила до такава степен, че имаше чувството, че всеки момент ще излее семето си. Оркестърът изсвири финалния акорд. Но те не напуснаха дансинга. Едва си поемаха дъх, вторачени един в друг. Изведнъж до съзнанието на херцога достигна нечий смях. Боже господи, напълно се беше забравил! Еванджелин също дишаше тежко. Това го възбуди до такава степен, че отново му се стори, че ще се изпразни. Не можеше нито да помръдне, нито да каже нещо.
— Ето я и лейди Джейн Белърман — обади се Еванджелин, — идва право срещу нас. Знаех си, че е твърде хубаво, за да продължи дълго. Дори си е свалила маската.
Херцогът измери с очи младата дама, която се носеше с ужасяваща устременост.
— Овчарски костюм. Слава богу, че не носи и гега. Вероятно би те цапардосала с нея.
— Мисля, че изглежда прекрасно — отбеляза Еванджелин и й се прииска въпросната дама да се продъни в ада. — Предполагам, че ще танцувате с нея?
— Ще й оскубеш ли косата, ако го направя?
— Отново прословутата самонадеяност! Виждам, че вече има опашка от дами за вас. Да, от изражението на лейди Джейн веднага ми става ясно, че много й се иска да ме метне през терасата.
— Много вероятно, но аз ще те защитя — можеш да ми вярваш. И къде е тази опашка от дами? Моля те, не ме удряй. Не и посред балната зала, където стотици очи следят всяко наше движение. Добре, ще изпълня дълга си към лейди Джейн. А ти не танцувай с никого повече от веднъж.
— Защо? Тъкмо се канех да танцувам с вас още един път.
— И да дадем повод за излишни клюки?!
— Искате да кажете, че повече няма да танцувате с мен!
— Това вече е нещо съвсем различно. Ти си моя братовчедка и мой дълг е да се грижа за теб. А ето че лейди Джейн, тази девствена овчарка, всеки миг ще ни помете.
— Не знаех, че всички овчарки са девственици.
— Само най-ценните. А сега трябва да се разделим, Еванджелин. Не се отдалечавай много от мен. Да смея ли да се надявам, че този път като никога имам последната дума?
— Тъй като вие сте мой работодател — каза го с най-сладкия си глас, — и тъй като ми плащате така щедро за услугите, не бих рискувала да изгубя възнаграждението си.
Кларъндън потри брадичка с дългите си пръсти, които копнееха да погалят всяко сантиметърче от тялото й.
— Вероятно ще се наложи да поправя грешките на баща ти. Той никога не те е пердашил. Може би в най-скоро време ще те преметна на коляното си и мекото ти сладко бяло задниче ще загори под ръката ми. А сега отивам при лейди Джейн.
С тези думи се отдалечи, без изобщо да погледне назад!
Оркестърът засвири нов валс и Еванджелин тутакси бе повлечена по дансинга от един рицар на крал Артур, най-малко с десет сантиметра по-нисък от нея. Забеляза, че херцогинята пък танцува с някакъв застаряващ гръцки философ — Лорд Харви, както я уведоми рицарят между две изхълцвания, за които не спря да й се извинява. Херцогът танцуваше с лейди Джейн и се смееше.
Следващият партньор на Еванджелин беше един пуритан, още обаче не достигнал съвсем до отрицанието на плътското. Затова й се налагаше от време на време да го сритва. Четвъртият беше рицар в пълно бойно снаряжение, който се чувстваше твърде неудобно в тежката броня, но пък беше доста забавен.
Между танците едва смогваше да си поеме дъх. Понякога долавяше и одобрителната усмивка на херцогинята. Колкото до херцога, той повече не се приближи към нея. Танцуваше всеки танц с различна дама.
Нали й бе говорил за дълг? Тогава защо не идваше? Праволинейният добродетелен дръвник беше прекалено ангажиран с английски овчарки, вятърничави нимфи, дори с някаква богиня с широки позлатени панделки на гърдите.
Когато един френски кавалер34 от миналия век й каза, че наближава полунощ, Еванджелин искрено се изненада. А когато поиска да смъкне маската й, тя побърза да заяви:
— Виждам, че херцогинята ме вика. Довиждане, сър.
Промъкна се през френския прозорец, който водеше на терасата. Вечерта беше студена. Ярката луна посребряваше красивите градини. Приближи се до железния парапет.