Кимна и на двамата и се отдалечи. На Кларъндън му се прииска да го сграбчи и да го удуши, но се овладя. А Еванджелин като че ли всеки момент щеше да припадне.
Беше я видял да напуска дансинга и да се насочва към терасата. Някакъв мъж със сиво домино и маска я бе последвал. Тръгна след нея веднага щом успя да се откопчи от лейди Уинтроп, която все го преследваше, за да го вкара в леглото си, от момента, в който се бе хванала на бас с най-добрата си приятелка, че ще го спечели.
Тази нейна бледност. Изглеждаше напълно съсипана. Придърпа я към себе си точно както бе сторил и Конан Деуит. Притисна я нежно.
— Обиди ли те с нещо? Какво ти каза?
Огромното му тяло трепереше. Ядосан? Облегна се на рамото му и поклати глава.
— Просто искаше да ме прелъсти. Но аз се справих с него, ваше благородие. — Ужаси се, че той ще тръгне след Деуит.
Усети как цялото му тяло се опъва като тетива на лък. Затова припряно продължи:
— Не, моля ви! Бяхте напълно прав за баловете с маски. Вече поне половин дузина мъже се опитаха да ме прелъстят. Само първите трима ме позатрудниха. Деуит щеше да полети през парапета, ако се беше опитал да направи нещо. Кой е той? Откъде го познавате?
— Отскоро е в Лондон. Запознах се с него чрез Дрю. Доколкото знам, е от Лейк Дистрикт35. Секретар е на лорд Хамптън и е замесен във всичките му политически ходове. А сега ми кажи защо излезе тук сама?
Опита се да се отдръпне от нея, ала тя не го пусна. Притисна се още по-плътно към него и го хвана за реверите.
— Исках да остана за малко сама. Нищо друго. Видях ви, че танцувате. Танцувахте почти с всяка присъстваща тук дама. А с мен — само веднъж. Моля ви, нека си тръгваме вече!
„Но какво става тук, по дяволите?“ Прииска му се да й се разкрещи, обаче знаеше, че с това няма да спечели нищо.
— Добре. Ала първо ще трябва да ме пуснеш.
— Много не ми се ще, но ще го направя. — Пусна го. В следващия миг положи ръце на гърдите му и вдигна очи към него. — Благодаря ви. Благодаря ви, че тръгнахте след мен.
Това го обезоръжи. Напълно.
— По дяволите! Тръгнах, за да те напердаша, дето си такава глупачка да излизаш тук съвсем сама! А когато видях, че Деуит е след теб, едва не захвърлих партньорката си в купата с пунш.
Усмихна й се. Все още беше малко гневен. Но, слава на бога, поне не се беше разкрещял и разбеснял.
— Благодаря — повтори Еванджелин и отстъпи, стиснала здраво чантичката си.
— Деуит има доста съмнителна репутация. Чувал съм да казват, че обича да наранява жените. Да ги поставя на колене — както в леглото, така и извън него. Но определено е направил голяма грешка, когато те е последвал, нали?
— Изплюх му се в лицето.
— А какво щеше да направиш, ако това се бе оказало безрезултатно?
— Щях да го сритам в слабините. От баща си знам, че трябва да прибягвам към това като крайна мярка за спиране на наглите мъже.
— Със сигурност дава резултат. А сега, ако ме извиниш, бих искал да говоря с Деуит. Нищо особено — просто ще му дам един малък урок, който ще подобри обноските му за в бъдеще.
Сграбчи го за ръката със сила, която не подозираше, че притежава, и изкрещя:
— Не!
Черните му вежди се извиха изумено нагоре.
— Не! Моля ви, не се приближавайте до този мъж! Той не е човек на честта! Пред вас ще се усмихва и прави на възпитан, но ще ви забие нож в гърба веднага щом се обърнете. Не отивайте при него, моля ви! Забравете го! Моля ви!
Изглеждаше ужасена, побъркана. Защо се страхуваше? Отново го обезоръжи. И ядоса.
— Моля ви! Искам да се прибера вкъщи. Моля ви, не отивайте при него! Той не е добър като вас. Той е животно!
Кларъндън рязко свали доминото си и я хвана за ръката.
— Хайде да вземем майка ми и да си тръгваме.
Еванджелин се засмя.
— Ако в този момент имахте къса тежка сабя, картинката щеше да бъде пълна. О боже! Но аз се смея, вместо да треперя като лист!
— Каква картинка?
— Когато свалихте доминото си, приличахте на истински пират, особено с тази луна зад вас.
— Ако бях пират, щях вероятно да заповядам да те насинят от бой с камшици. Караш ме да се възприемам по начин, по който никоя друга жена не е успявала. Хайде!
Час по-късно бяха пред вратата на спалнята й.
— Спомняте ли си обещанието, което ми дадохте?
— Кое по-точно?
— Че мога да се върна в Челси тогава, когато пожелая.
— Да.
— Е, искам още утре да се върна в Челси.
Изгледа я продължително и мълчаливо.
— Би ли била така добра да ми кажеш какво става?
— Искам да се върна в Челси.
— Защо? — Гласът му беше спокоен и много благ. — Защо искаш да се върнеш там?
Думите, които излязоха от устата й, го накараха да премигне от изненада.
— Сега, след като Наполеон е на власт, какво ще стане?
Херцогът поклати замислено глава.
— Наполеон е човек, който трябва да властва — и то не само над един град или една държава. Той трябва да има всичко. Затова никога няма да се спре. Никога. Уелингтън вече е в Брюксел с Принца на Оранж36? Може би след месец-два ще настъпи развръзката. Несъмнено кървава, но аз не съм лош пророк като повечето ни сънародници. Всеизвестен факт е, че армията на Наполеон намаля десеторно след зле организираната инвазия в Русия. Сега му се налага да попълва редиците си с неопитни момченца. Уелингтън ще победи37. Трябва да победи!
— Аз също съм сигурна, че ще победи. Благодаря ви. — Не го погледна. — Тръгвам утре сутринта. Ще взема Едмънд с мен, ако нямате нищо против. Не е необходимо да ни придружавате до Челси.
— Не ставайте смешна! Естествено, че ще ви заведа в замъка.
Отвори уста, за да поспори с него, но се отказа.
— Благодаря ви.
С тези думи се обърна, влезе в стаята си и тихо затвори вратата след себе си.
Остана втренчен в проклетата затворена врата. Тя беше от другата страна. Единственото, което трябваше да направи, бе да отвори и да влезе при нея. Знаеше, че ако го стори, ще се люби с нея — до безсъзнание. Постави ръка на бравата. После бавно я отдръпна.
Утре сутринта ще я види. Възнамеряваше да я вижда всеки ден до края на живота си. Ала първо трябваше да разбере какво я кара да го отбягва. Какво не е наред. Проблемът вероятно беше дребен и незначителен и той лесно щеше да го разреши. А дори и да е голям, пак ще го разреши. Нали синът му винаги му казва, че е най-силният и умен татко на света?
Тръгна към стаята си, като си подсвиркваше безгрижно.
36
Принцът на Оранж — става въпрос за Уилям IV, трети син на Джордж III, който поема престола след смъртта на брат си Джордж IV (принца-регент) и властва от 1830 до 1837 г., като продължава династията Оранж. Брат му и баща му са от династията Хановер. — Б.пр.
37
Уелингтън действително побеждава Наполеон по време на решаващата битка при Ватерло (1815 г.), след което англичаните пращат диктатора на заточение на остров Света Елена, където и дочаква смъртта си през 1821 г. — Б.пр.