Думите, които излязоха от устата й, го накараха да премигне от изненада.
— Сега, след като Наполеон е на власт, какво ще стане?
Херцогът поклати замислено глава.
— Наполеон е човек, който трябва да властва — и то не само над един град или една държава. Той трябва да има всичко. Затова никога няма да се спре. Никога. Уелингтън вече е в Брюксел с Принца на Оранж36? Може би след месец-два ще настъпи развръзката. Несъмнено кървава, но аз не съм лош пророк като повечето ни сънародници. Всеизвестен факт е, че армията на Наполеон намаля десеторно след зле организираната инвазия в Русия. Сега му се налага да попълва редиците си с неопитни момченца. Уелингтън ще победи37. Трябва да победи!
— Аз също съм сигурна, че ще победи. Благодаря ви. — Не го погледна. — Тръгвам утре сутринта. Ще взема Едмънд с мен, ако нямате нищо против. Не е необходимо да ни придружавате до Челси.
— Не ставайте смешна! Естествено, че ще ви заведа в замъка.
Отвори уста, за да поспори с него, но се отказа.
— Благодаря ви.
С тези думи се обърна, влезе в стаята си и тихо затвори вратата след себе си.
Остана втренчен в проклетата затворена врата. Тя беше от другата страна. Единственото, което трябваше да направи, бе да отвори и да влезе при нея. Знаеше, че ако го стори, ще се люби с нея — до безсъзнание. Постави ръка на бравата. После бавно я отдръпна.
Утре сутринта ще я види. Възнамеряваше да я вижда всеки ден до края на живота си. Ала първо трябваше да разбере какво я кара да го отбягва. Какво не е наред. Проблемът вероятно беше дребен и незначителен и той лесно щеше да го разреши. А дори и да е голям, пак ще го разреши. Нали синът му винаги му казва, че е най-силният и умен татко на света?
Тръгна към стаята си, като си подсвиркваше безгрижно.
— Не е необходимо да се връщате с нас, ваше благородие. Сигурна съм, че тук има много повече развлечения.
— Не и този път, Еванджелин. Реших, че имаш нужда от моите напътствия и силното ми рамо. Защото винаги когато те изпусна от поглед, ти допускаш грешки и едва ли не си просиш да бъдеш прелъстена, а щом ти се притека на помощ, не ме пускаш да си тръгна.
Еванджелин не спа добре. Сънува как Еджъртън се промъква в стаята на Едмънд. Така че единственото й желание в този момент бе да напусне Лондон колкото се може по-скоро.
— Няма да се хвана в капана ви!
Мариан Клотилд прегърна внука си.
— Синът ми ще се погрижи и за двама ви, Еванджелин. Оставете всичко в негови ръце. Изглеждате уморена, скъпа моя. Помолете Едмънд да ви остави да поспите. Може би той ще бъде така добър.
— Ако тя ми обещае до направи времето отново топло, бабо, ще й позволя да подремне с мен.
— Божествено дете! — Мариан Клотилд го целуна. — Предполагам, че за Еванджелин няма да бъде проблем да се справи с английското време.
— И аз така си помислих — кимна детето.
Баба му пак го целуна.
— Благодаря ви за добротата и вниманието, ваше благородие. Надявам се, че пак ще се видим някога.
— И още как! Предполагам, че двете ще се виждаме доста често в бъдеще. Извинявай, скъпи, може ли да поговоря с теб?
Щом Еванджелин изведе Едмънд от гостната, Мариан Клотилд се обърна към сина си:
— Желая ти късмет! Усещам, че тази работа е гнила. Да си тръгне толкова внезапно… Нещо не се връзва. Недоумявам каква може да е причината. А ти?
— Аз също — поне засега. На ако има проблем, който я тревожи, ще го премахна.
— Радвам се, че Едмънд е толкова привързан към нея. Надявам се, че няма да използваш сина си като примамка?
Нейният красив, прекалено самоуверен и понякога арогантен син сбърчи чело.
— По дяволите, майко, наистина ли мислиш, че съм способен да падна толкова ниско?
— Еванджелин е жена с много силен характер…
Беше му на устата да каже, че тя ще направи онова, което той й заповяда, но си даде сметка, че любящата му майка ще му се изсмее. Той самият би си се изсмял.
— Ако се наложи, ще използвам дори Бъниън, стига това да ми гарантира победата.
Мариан Клотилд вдигна поглед към портрета на съпруга си.
— Колко жалко, че тя беше все още дете, когато баща ти реши да те ожени. Предполагам, че нещата биха протекли по съвсем различен начин, ако тогава Еванджелин беше на възрастта на Мариса.
— Татко често ми казваше, че ако винаги гледам напред и се обръщам назад към миналото, не за да хленча, а само за да се уча от грешките си, тогава ще стана по-добър човек и всичко ще се нареди както трябва. — Херцогът прегърна майка си и я притисна силно в обятията си. — Татко ми липсва не по-малко, отколкото и на теб. Обаче той се оказа прав. Защото един вдовец и една вдовица са наистина перфектна двойка.
36
Принцът на Оранж — става въпрос за Уилям IV, трети син на Джордж III, който поема престола след смъртта на брат си Джордж IV (принца-регент) и властва от 1830 до 1837 г., като продължава династията Оранж. Брат му и баща му са от династията Хановер. — Б.пр.
37
Уелингтън действително побеждава Наполеон по време на решаващата битка при Ватерло (1815 г.), след което англичаните пращат диктатора на заточение на остров Света Елена, където и дочаква смъртта си през 1821 г. — Б.пр.