— Аз пък смятам, че ти и баща ти сте двама от най-прекрасните мъже, които някога са се разхождали по земята. Обичах го с цялото си сърце. И предполагам, че чувствата на Еванджелин към теб са не по-малко силни.
Тридесет и втора глава
Изражението на херцога стана абсолютно безизразно, а гласът — монотонен.
— И тогава Бъниън се закле пред баща ми, че грубиянът сам е паднал от моста. Закле се също и че аз съм стоял най-малко на три метра от него, така че не мога да бъда обвиняван за случилото се. На което баща ми отвърна: „Вече ми е известно, че синът ми е жив дявол, Вънрън. Затова няма нищо изненадващо във факта, че е и магьосник“.
Еванджелин се разсмя.
— А грубиянът знаеше ли да плува?
— Доколкото си спомням още на другия ден Теди Лоусън отново тормозеше децата.
— А какво е станало с него после?
— Последното, което чух, е, че е викарий някъде в Котсуолдс38. Животът е интересно нещо, не мислиш ли?
Еванджелин сведе глава и се обгърна с тишина за да се защити. Кларъндън я изгледа изпитателно.
— Не ми отговори. Не си ли съгласна с мен, че животът е интересно нещо и понякога ти сервира изненади?
— Така е. — Не смееше да го погледне. — Понякога взема такива обрати, че направо ми се иска да умра. Не, не се изразих точно. Колко глупаво от моя страна да изрека подобна нелепост!
„Е, това поне е някакво начало“, помисли си херцогът. От завръщането им в Челси бяха изминали само два дни. Вече му бе известно, че тя е изстрадала много през краткия си живот — и непогрешимият й Андре, и баща й, и майка й бяха мъртъвци. Ала имаше и още нещо, което се чувстваше безсилен да разгадае. Защо бе пожелала да се върне в Челси толкова внезапно?
Подпря се на полицата на камината с чаша бренди в ръка, загледа я замислено и внезапно заяви:
— Може би би искала да дойдеш с мен в Саутхамптън. После бихме могли да отплаваме за остров Уайт. Ако ти хареса, можем да останем в къщата ми във Вентнор за няколко дни. Както вече ти казах, Едмънд много обича да ходи там. Ще бъде на седмото небе.
В гърдите й се надигнаха едновременно страх, паника и огромно съжаление. Според инструкциите, които й бяха предадени от Конан Деуит, на следващата вечер имаше среща край пещерата с човек на Ошар, за да й разясни какво трябва да прави.
— Не искам — И тъй като забеляза почудата му, обясни: — Просто съм отвратителен моряк. Страхувам се от лодки. Знам, че е глупаво, но — вдигна безпомощно ръце, — е факт.
Това наистина му се стори пълна безсмислица.
— Аха, значи си добър плувец, но се страхуваш от водата!
— Не от водата — само от лодките.
— Виж какво, Еванджелин, не е необходимо да лъжеш, за да останеш в Челси. Замъкът ли те привлича толкова? Надали. Доколкото си спомням, неотдавна изгаряше от нетърпение да се махнеш оттук. В това няма никаква логика, не мислиш ли? Вероятно просто не желаеш моята компания. Да не би да смяташ, че ще се опитам да те прелъстя? Избий си го от главата. Ако някога бъдем заедно, то ще се случи заради желанието и на двама ни. А що се отнася до Вентнор, убеден съм, че там ще ти хареса.
В главата й започна да пулсира болка.
— Не се притеснявам от прелъстяване. Всъщност не се притеснявам от нищо. Просто искам да остана в Челси. Тук ми харесва.
— Докога? Докато отново ме замолиш да те отведа в Лондон?
— Не мисля, че ще пожелая отново да съм в Лондон.
— И защо не, по дяволите?
Замълча. Само поклати глава, без да смее да го погледне. Херцогът напусна мястото си край камината, трясна чашата на близката масичка и се приближи. Сграбчи я, изправи я на крака и я разтърси.
— Какво става с теб? Вече от два дена сме у дома, а ти правиш всичко възможно да ме избягваш. Исках да пояздим, но ми излезе с номера, че те боли глава. Носиш се мрачно наоколо като сянка или по-скоро като престъпник, укриващ се от мировия съдия. Какво не е наред, по дяволите? — Крещеше с нарастващо безсилие.
— Всичко си е наред.
Пусна я и закрачи напред-назад.
— Ненавиждам игричките, Еванджелин. Ако присъствието ми толкова те отвращава, можеш просто да ми го кажеш. Няма да ти заповядам да напуснеш Челси. Няма да те изритам на улицата. Ако не ме искаш, само ми кажи! Уверявам те, че никога през живота си не съм насилвал жена да прави нещо, което не желае. Боже мой, та всеки път, когато те докосна, ти полудяваш по мен! Всъщност и двамата полудяваме един за друг. Затова би ли ми казала какво точно става?
В следващия миг отново бе до нея. Обгърна я нежно и я притисна в обятията си. Усещаше аромата й, чувстваше силните удари на сърцето й.
— О, Еванджелин!