Усещаше устните му по слепоочията си, по клепачите, по шията. После се отдръпна, без да сваля ръце от бедрата й, и я погледна.
— Какво чувстваш, Еванджелин?
Въпросът изобщо не й се стори странен, тъй като нямаше никакъв опит с мъжете. Отвори очи и дълго не намери сили да отговори.
— Бих дала живота си за теб.
Херцогът се втренчи невярващо в нея. Заля го толкова мощен прилив на страст, че едва се сдържа да не я повали веднага на килима. Но се овладя.
— Явно няма да спреш да ме изненадваш. Би ли ми казала как една жена, която си търси единствено любовник, би могла да изпитва толкова силна загриженост за добруването му?
Дъхът й секна. Тялото й се скова.
— Обичам те, Еванджелин! Любовта ми към теб е нещо много повече от животинска страст. Мисля, че ще те обичам до сетния си дъх. Баща ми е открил своята половинка в лицето на майка ми. Аз открих моята в теб. Хайде, толкова ли ти е трудно да изречеш думите, които мислиш?
Зарови лице в рамото му.
Отново я обсипа с целувки. После обгърна с ръце гърдите й. Тя трепереше. Задиша тежко. Изви гръб в дъга и се притисна към дланите му. — Желаеш ли ме, Еванджелин?
— Да, да!
Зарови пръсти в косата му и придърпа главата му надолу, за да го целуне. Той се засмя.
— Виждам, че ме желаеш. Сега ще дойдеш ли с мен? Ще се любиш ли с мен?
Знаеше, че трябва да спре. Веднага. Но не можеше да понесе мисълта, че скоро ще трябва да го напусне, че вероятно след броени дни ще й се наложи да се измъкне тайно от замъка някоя нощ, за да не се върне никога повече. Щеше да умре, без да е познала страстта му, без да е разбрала какво изобщо значи страст. Трябваше да му покаже, че го обича! Да му се отдаде само през тази единствена нощ! Утре вечер щеше да уведоми човека на Ошар, че от нея вече няма никаква полза и щеше да си тръгне. Вероятно ще замине за Лондон. И никога повече няма да види херцога. Затова поне тялото си можеше да сподели с него. За да има в спомените си поне тази единствена нощ.
— Да, искам да се любя с теб!
Тридесет и трета глава
— След теб, Еванджелин.
Изненада и него, и себе си с неочакваното си колебание. Спря, погледна го и очите й се разшириха от ужас и притеснение. Той й се усмихна, побутна я внимателно в спалнята си и затвори вратата.
Устните й пресъхнаха. Неочаквано я завладя неописуем страх. Глупачка! Ще се изложи! Ще го отврати!
— Не мисля, че идеята е много добра, ваше благородие.
— Напълно си права — изсмя се той, — но вече няма значение — твърде късно е. — Придърпа я в обятията си. — Поднеси ми устните си, Еванджелин. Знаеш, че това ще те възбуди.
Отвори уста, за да каже нещо, но той я затвори със своята и се притисна силно към корема й. Съзнанието, че ще проникне в нея така, както в момента езикът му проникваше в устата й, едновременно я плашеше и възбуждаше до такава степен, че се разтрепери. Целуна го задъхано, ала събудилата й се страст я правеше непохватна. Вкопчи се в него. Искаше още и още.
— Как се чувстваш сега?
Дъхът му я изгаряше, а езикът докосваше долната й устна.
— Подивяла. Ала не знам какво да правя. Знам само, че можеш да ми дадеш много, а аз да ти го върна стократно. Помогни ми!
В съзнанието му изникна безличният образ на съпруга й. Що за мъж е бил, та да не познае вродената й страст? Добре, че е бил така благоразумен да напусне своевременно този свят.
Кларъндън пое нещата в свои ръце. Първо разкопча всички малки копченца, стигащи чак до кръста й. Те не създадоха никакъв проблем на опитните му пръсти. Роклята се свлече по раменете й, а оттам — на пода.
Скоро щеше да бъде напълно гола.
— Не знам нищо. Повярвай ми! Наистина. О, боже, но какво правиш?
В този момент развързваше единствената й долна фуста, която последва роклята. После коленичи пред нея и хвана крака й.
— Събувам ти чорапите. Не се притеснявай.
Но какво й е сторил този проклет непрежалим Андре?!
— Аз няма да се омъжа за теб! Няма! — Задъха се. — Ще видиш, че след като веднъж ме имаш, повече няма да ме искаш.
Престори се, че обмисля студено думите й, въпреки че му беше много трудно да потисне усмивката си. Странно, че дори и на този етап тя продължаваше да настоява на своето. Е, скоро всичко щеше да се изясни. Смъкна и другия й чорап, а после събу домашните й пантофи. Остана само ризата, която й стигаше малко над коляното. Изправи се, погледна я в очите и внимателно развърза дантелените панделки. Проследи как мекият муселин се смъква. Дръпна лекичко и ризата полетя към пода. Беше гола, най-сетне чисто гола. И негова. Втренчи се в корема й. Искаше му се да я погали и да проникне дълбоко в нея с пръсти и език, ала нещо го възпря. Може би неописуемата паника в очите й.