Тя помръдна и това едва не го накара да свърши.
— Стой спокойно. Иначе ще изляза от теб.
— Не, искам да останеш в мен! — Започна да го хапе по раменете и шията. — Защо ме заболя?
Той се засмя, а после отново простена, защото тя пак помръдна.
— Никога повече няма да те боли.
Усети, че тя трепери. Не знаеше дали причината е болката, или тежестта му. След няколко секунди обаче вече нямаше значение. Тя се раздвижи отново и той свърши. Стисна зъби, изживявайки бесния си оргазъм, и накрая отрони дрезгаво:
— Опитах се, наистина се опитах да забавя и себе си, и теб, но безрезултатно.
Направи всичко възможно да се овладее и да проникне поне още мъничко, но вече беше невъзможно. Тогава се изправи над нея диво, изрева като полудял и после се залюля в отшумяващия оргазъм, изпитвайки удоволствие, каквото не бе подозирал, че съществува.
Когато се успокои и целуна ухото й, я чу да казва:
— Обичам те! Обикнах те още от първия миг в библиотеката, когато ти ме взе за своя някогашна метреса. И винаги ще те обичам.
Съумя някак си да се надигне на лакти и й се усмихна.
— Знам! — Свлече се върху нея и, подпрял глава на възглавницата, прошепна в ухото й: — Никога повече няма да ти позволя да се отделиш от мен. Никога!
Тридесет и четвърта глава
Зачака я да каже нещо, но тя мълчеше. Отново се надвеси над нея, подпрян на лакти. Видя я, че прехапва долната си устна и затваря очи, за да избегне погледа му, но все пак не успя да се отдалечи прекалено много от него. Забеляза болката й. В гърдите му се надигна заслепяващ гняв.
— Какво, по дяволите, става, Еванджелин?
Тя го погледна. Усети, че все още е в нея, усети и движението на своите мускули около него.
— Не исках да изричам подобни думи. Всичко беше много хубаво, но вече свърши, въпреки че все още си в мен и въпреки че не съм изпитвала подобно нещо в живота си и ми се ще да продължи вечно.
— Е, това вече е ново.
Тя не се хвана на въдицата, тъй като не го разбра. А и нямаше какво повече да каже.
— Виждам, че ти тежа.
С тези думи се претърколи по гръб и я издърпа върху себе си. Тя въздъхна дълбоко и притисна лице в гърдите му. Нежно постави ръка върху корема му. Целуна я по челото.
— Караш ме да полудявам от ярост, когато отказваш да ми се довериш. Струва ми се, че имаш да ми казваш много неща.
Опита се да се измъкне, но той не я пусна.
— Говори! Довери ми се!
Еванджелин захапа рамото му, после вдигна глава и изкрещя право в лицето му:
— Защо не ме оставиш на мира? Защо вечно трябва да мушкаш, да ръгаш, да тормозиш? По-лош си от една моя бавачка, която имах за кратко, когато бях на шест. Тя вечно чоплеше и искаше обяснения. Престани! Нямам какво да ти кажа! Оставете ме на мира, ваше благородие!
— Ваше благородие? За бога, ние току-що се любихме! Не можеш ли да си наложиш да ме наричаш най-сетне по име?
— За мен вие сте „херцогът“. Това е вашето име.
— Добре. Засега ще го понеса. Значи за теб съм само една титла. Боже господи, ще ме състариш преждевременно! — Притисна я силно към себе си. — Така. А сега говори!
„Още една лъжа, Еванджелин! Трябва отново да го излъжеш. Накарай го най-сетне да ти повярва! Всичко свърши.“
Без да смее да го погледне, тя заговори приглушено:
— Не ви обичам! Вие породихте в мен усещания, които несъзнателно изтръгнаха онези думи. Вероятно точно така мъжете подчиняват жените. Събуждат у тях диви чувства, които приспиват напълно разума, и жените се предават окончателно. Вие сте безспорно най-вълнуващият мъж, когото някога съм срещала. Благодаря ви за доставеното удоволствие. Това беше единственото, което исках от вас. Вече ви го казах.
Опита се да се измъкне изпод ръцете му, но той я държеше здраво. Какво ли си мислеше? Дали ще се развика? За огромно нейно недоумение той избухна в смях. Целият се затресе. Искаше й се да го убие.
— Радвам се, че не избълва всичко това, докато бях вътре в теб. Щеше да го спаружиш много бързо.
Продължи да се смее.
— Но това е истината! Пуснете ме! Оставете ме на мира!
— Значи аз съм най-опитният от всички други любовници, които си имала?
— Да, да ви вземат мътните! Дори това да надуе още повече самочувствието ви.
— Макар че ти причиних болка?
— Но изпитах и неописуемо удоволствие.
— Обикновено жените изобщо не изпитват болка. Не го ли знаеше?
— Естествено. Вие сте огромен.
— Значи твърдиш, че съм и най-надареният от всичките ти досегашни любовници?
Смехът клокочеше дълбоко в гърдите му. Еванджелин се надигна и го удари с юмрук по рамото.
— Престанете! Не ви разбирам. Защо ми причинявате всичко това? Вече ви казах истината. Оставете ме намира!