Выбрать главу

— Харесва ми — рече Лорън. — Мисля, че е много добра идея.

— Наистина ли? Не го казвате просто така?

— Трябва да запомниш едно нещо за мен. Аз никога не лъжа.

Вгледах се в очите му. Изглеждаха като бездънни езера. Беше седнал толкова близо до мен, че усещах топлината на тялото му и това ме накара да потисна тръпката на внезапно появилото се забранено желание.

— В такъв случай ви благодаря. — Почувствах се малко по-смела и продължих: — Искам «Дъщерите на мрака» да бъде нещо повече от обикновена социална група. Искам да налага стандартите да се постъпва правилно. Струва ми се, че всеки от нас трябва да се закълне в нещо като кодекс — да приеме пет идеи, представляващи петте елемента.

Той повдигна вежди.

— Какво имаш предвид?

— Дъщерите и Синовете на мрака трябва да се закълнат, че ще бъдат чисти като въздуха, предани като огъня, мъдри като водата, съпричастни като земята, искрени като духа — казах го, без да поглеждам в записките си. Знаех петте идеала наизуст. Така че вместо в листовете, гледах в очите му.

В първия момент не каза нищо. После протегна ръка към лицето ми и проследи с пръст извивките на татуировката ми. Идваше ми да потръпна от докосването му, но не смеех да помръдна.

— Красива, интелигентна и невинна. — После с невероятния си глас изрецитира: — Най-добрата част от красотата не може да бъде изобразена на никоя картина.

— Извинете, че ви прекъсвам, но наистина трябва да намеря тези три книги за часа при професор Анастасия.

Гласът на Афродита развали магията между нас и едва не ми докара сърдечен удар. Всъщност Лорън изглеждаше не по-малко шокиран от мен. Веднага отдръпна ръката си и отиде до гишето. Аз стоях на мястото си, сякаш се бях сраснала със стола, и се концентрирах над записките си. Дочух как Сафо се върна и взе от Лорън списъка с книгите, които искаше Афродита. Чух, че той излиза, не се стърпях и погледнах към него. Напусна набързо, без да ми обърне никакво внимание.

Затова пък Афродита се взираше право в мен, а тънките й устни бяха разтеглени в гадна усмивка.

Четвърта глава

Исках да разкажа на Стиви Рей какво се случи преди малко с Лорън и как Афродита налетя право на нас, но не ми се щеше да го споменавам пред Деймиън и Близначките. Не че и те не ми бяха приятели, но още не бях осъзнала случилото се, а мисълта за тях тримата, дискутиращи случката в типичния им ироничен стил, ме накара да се откажа от идеята. Да не говорим, че Близначките си пренаредиха учебната програма, за да изучават поезия при Лорън и прекарваха целия час да го зяпат. Напълно ще се побъркат, ако им разкажа какво се случи. (Макар че какво толкова се е случило? Той просто докосна лицето ми.)

— Какво има? — попита ме Стиви Рей.

Вниманието на тримата, които до този момент се опитваха да разберат дали има косъм в салатата на Ерин или е просто влакно от целина, се насочи изцяло към мен.

— Нищо, просто си мисля за предстоящия Ритуал на пълнолунието в неделя.

Погледнах приятелите си. В погледите им се четеше пълна убеденост, че ще се справя по най-добрия начин и няма да се изложа като идиот. Искаше ми се да оправдая доверието им.

— И какво смяташ да правиш, решила ли си вече? — попита Деймиън.

— Така мисля. Я ми кажете как ви се струва тази идея… — Обясних им всичко за Съвета и Префектите и самата аз осъзнах, че наистина е добър план. Завърших с петте идеи, символизиращи петте елемента.

И четиримата мълчаха. Тъкмо започвах да се притеснявам, когато Стиви Рей се хвърли на врата ми и ме прегърна силно.

— О, Зоуи, ще бъдеш невероятна Висша жрица!

Деймиън, с насълзени от чувства очи и подобаващо разтреперан глас, каза:

— Чувствам се, сякаш съм в двореца на някоя велика кралица.

— Или ти самият си кралицата — изкиска се Шоуни.

— Нейно Величество Деймиън, хи-хи-хи! — засмя се и Ерин.

— Ей, вие! — закани се Стиви Рей.

— Съжалявам — казаха Близначките едновременно. — Просто не можахме да устоим. Но, честно казано, идеята много ни допада.

— Да, звучи като идеалния начин да държиш кучките настрана — отбеляза Ерин.

— Това е другото, за което исках да поговорим. — Поех си дълбоко въздух: — Мисля, че седем е добро число за Съвета. Нечетна бройка е и няма как да се получи равенство при гласуване. — Те кимнаха. — Така че всичко, което прочетох, не само за «Дъщерите на мрака», а въобще за ръководенето на ученически социални групи, посочва, че членовете на Съвета са ученици от горните курсове. Всъщност и старшият Префект, който ще бъда аз, също е от горните курсове, а не новак като мен.