— Предпочитам думата третокурсник, звучи някак по-старшо — изтъкна Деймиън.
— Както и да се наричаме, не е нормално Съветът да е съставен само от най-малките. Което значи, че ни трябват двама от горните класове.
Настъпи тишина. След известно време Деймиън се обади:
— Номинирам Ерик Найт.
Шоуни завъртя очи.
— Добре, де, колко пъти да ти обясняваме, че той не е от твоя отбор. Момчето си пада по гърди и вагини, а не по пениси и ану…
— Стига! — Изобщо не исках да насочваме разговора към тази тема. — Мисля, че Ерик Найт е добър избор, и то не защото харесва мен или въобще…
— Женски части — довърши Стиви Рей.
— Да, женските части повече от мъжките. Мисля, че той притежава качествата, които са ни необходими. Той е талантлив, известен и е свястно момче.
— И е убийствено… — започна Ерин.
— … готин — довърши Шоуни.
— Това без съмнение е така, но ние няма да базираме членството на симпатии.
Ерин и Шоуни се намръщиха, но не се опитаха да ми противоречат. Те всъщност не са толкова повърхностни. Само донякъде.
Поех си дълбоко дъх:
— Струва ми се, че седмият член на Съвета трябва да бъде някой от групичката на Афродита. Това в случай, че някоя от тях се съгласи да се присъедини към Съвета ни.
Този път нямаше затишие. Ерин и Шоуни се обадиха в един глас.
— Някоя от адските кучки?
— И дума да не става!
Докато двете си поемаха дъх, Деймиън използва затишието, за да се обади:
— Не виждам как това може да бъде добра идея.
Стиви Рей просто изглеждаше потисната и прехапа устни.
Вдигнах ръка и бях приятно изненадана, че това ги накара да млъкнат.
— Не съм оглавила «Дъщерите на мрака», за да започвам война в училището. Направих го, защото Афродита беше грубиянка и някой трябваше да я спре. Сега смятам да превърна «Дъщерите на мрака» в група на честта. И нямам предвид една групичка богоизбрани, както беше при Афродита. Няма да е лесно да станеш част от «Дъщерите и Синовете на мрака» и ще има подбор. Но не защото само приятелите на лидерката е възможно да влязат. Искам «Дъщерите на мрака» да стане група, с която всички да се гордеят, а ако оставя в Съвета един от техния кръг, ще им отправя точното послание.
— Или ще си пуснеш змия в пазвата — промълви тихо Деймиън.
— Поправи ме, ако греша, но не са ли змиите тясно свързани с Никс? — заговорих бързо, следвайки появилия се в мен вътрешен импулс. — Нали те се сдобиват с лошата си репутация, защото, исторически погледнато, са били символ на женската сила, а мъжете са искали да отнемат тази сила от жените и да я направят нещо отблъскващо и плашещо?
— Така е, права си — съгласи се той. — Но това не означава, че е добра идея да пускаш в Съвета някой от бандата на Афродита.
— Виж, работата е там, че не искам да е нашият Съвет. Искам да е нещо, което да се превърне в традиция за училището. Нещо, което ще продължи да съществува много след нас.
— Искаш да кажеш, че ако не преживеем Промяната, като направим този Съвет, част от нас ще продължи да живее чрез него — каза Стиви Рей и забелязах, че прикова вниманието на останалите.
— Да, точно това искам да кажа. Макар че не съм сигурна, че го осъзнавах, преди да го изречеш.
— Така ми звучи добре, въпреки че не се натискам да умирам от задушаване — каза Ерин.
— Естествено, сестра ми. Това изобщо не е най-приятният начин да умреш.
— Дори не искам да си помисля, че може да не преживея Промяната — обади се Деймиън. — Но ако има нещо лошо да ми се случва, мисля, че ще се радвам част от мен да продължи да живее тук.
— Може ли да имаме табелки? — попита Стиви Рей и аз забелязах, че изведнъж стана необичайно бледа.
— Табелки? — Нямах представа за какво говори.
— Ами да, мисля, че трябва да имаме табелки, на които да са записани имената на… как ги нарече?
— Префектите — отговори Деймиън.
— Да, Префектите. Хубаво би било на тези табелки да са изписани имената и през коя година са били Префекти. И да се пазят вечно.
Да — започна Шоуни, прегръщайки идеята, — но табелките няма да са достатъчни, трябва да измислим нещо много по-яко.
— Нещо, което да е уникално като нас — каза Ерин.
— Отпечатъци на ръцете — предложи Деймиън.
— Моля? — недоумявах аз.
— Отпечатъците от ръцете ни са уникални. Можем да си направим циментови отпечатъци на ръцете и да напишем отдолу имената си — поясни той.
— Като холивудските звезди! — възкликна Стиви Рей.
Звучеше елементарно, затова пък ми хареса. Идеята беше точно като нас — уникална, готина и леко наивна.