— Ще го направя. — Стомахът отново започна да ме свива.
— Чудесно. А сега защо не ми разкажеш за плановете, които имаш за «Дъщерите на мрака»?
Оставих мислите за Афродита и се впуснах в обяснения за Съвета на Префектите. Неферет ме слушаше с внимание и беше откровено впечатлена от моето проучване.
— Значи искаш от мен да проведа гласуване за останалите две места в съвета, защото съм съгласна, че твоите четирима приятели са доказали способностите си и напълно са заслужили местата си.
— Да. Решихме като първи кандидат да номинираме Ерик Найт.
Неферет кимна.
— Да, Ерик е мъдро решение. Той е популярен в училището и го очаква блестящо бъдеще. А за последната позиция кого имаш предвид?
— Тук с приятелите ми сме на различни мнения. Трябва ни още един ученик от горните курсове и според мен е най-добре да бъде някой от бившето обкръжение на Афродита.
Неферет се намръщи.
— Ако включа нейна приятелка — продължих, — ще покажа на всички, че не съм жадна за власт и не съм искала да отнема лидерството на Афродита. Искам да взема правилното решение, а не да разпалвам война. Ако някоя от нейните приятелки се присъедини към нашия Съвет, останалите също ще разберат, че става дума за нещо наистина важно.
Неферет се замисли толкова дълго, че ми се стори цяла вечност.
— Знаеш, че нейните приятелки също се отдръпнаха от нея, нали?
— Разбрах го току-що, по време на вечерята.
— В такъв случай какъв е смисълът да вкарваш нейна бивша приятелка в Съвета?
— Не съм сигурна, че са бивши приятелки. Хората се държат различно насаме и пред останалите.
— Съгласна съм с теб. Вече обявих сред учениците, че на Ритуала на пълнолунието ще бъде свикана специална среща. Мисля, че голяма част от старите членове ще откликнат. Ако не за друго, то от любопитство към теб.
Кимнах. Вече подозирах, че ще играя ролята на маймунката в цирка.
— В неделя е най-подходящият момент да обясниш новите си идеи за «Дъщерите на мрака» Кажи, че има едно свободно място в Съвета, което трябва да бъде заето от шестокурсник. С теб ще разгледаме кандидатурите и ще решим кой ще е най-подходящ.
Намръщих се.
— Но аз не искам ние да решаваме. Искам учениците да гласуват.
— Ще гласуват. А после ние ще решим.
Искаше ми се да кажа още нещо, но изведнъж зелените й очи станаха някак студени. Не се срамувам да си призная, че това ме уплаши. Така че вместо да споря с нея (което беше на практика невъзможно), аз поех по друг път (както би казала баба).
— Искам също така «Дъщерите на мрака» да се занимават с благотворителност.
Този път веждите на Неферет едва ли не отхвръкнаха на челото й.
— Имаш предвид като човешките благотворителни организации?
— Да.
— Мислиш ли, че биха приели помощ от нас? Те ни избягват. Ненавиждат ни. Страхуват се от нас.
— Най-вероятно е така, защото не ни познават. Може би ако се държим, сякаш сме част от Тулса, ще започнат да ни възприемат така.
— Чувала ли си за бунтовете в Грийнууд през 1920? Тези афроамерикански войници също бяха част от Тулса и Тулса им видя сметката.
— Вече не сме 1920. — Нямах смелост да срещна погледа й, но вътре в себе си знаех, че постъпвам правилно. — Неферет, интуицията ми подсказва да постъпя така.
Изражението й се смекчи.
— А аз ти казах да се вслушваш в интуицията си, нали така? — Кимнах. — С каква благотворителност точно искаш да се занимаваш, ако допуснем, че човеците изобщо ти позволят да им помагаш?
— О, мисля, че ще приемат на драго сърце. Мислех да се свържа с организацията за защита на уличните котки.
Неферет отметна глава назад и се засмя.
Осма глава
Вече бях преполовила пътя към общежитието, когато си спомних, че не съм казала на Неферет нищо за духовете, но вече нямах желание да се връщам и да подхващам тази тема. Разговорът, който вече проведохме, напълно ме изтощи и въпреки изискания интериор и красивите гледки нямах търпение да се махна от там. Най-много исках да се прибера в стаята си и да разкажа на Стиви Рей цялата тази история с Лорън, а после да се отпусна пред телевизора и да забравя ужасното предчувствие, което имах за изчезването на Крис. Както и, че сега съм Голямата Работа, една от най-популярните ученички в училището. Както и да е. Исках поне за кратко да бъда себе си, за всичко останало имах достатъчно време. Утре ще си направя записки за това, което ще казвам пред «Дъщерите на мрака» в неделя. Може би също така трябва да се поупражнявам и за Ритуала. Това ще е първото ми публично призоваване и стомахът ме сви, като си го помислих.