— Не искам да бъде така, Стиви Рей. Искам просто да бъда нормална.
— Знам — отвърна тя. — Но ти си различна. Всички го виждат. А искаш ли Лорън да те харесва?
Въздъхнах.
— Все още не знам какво искам. Освен че никой не трябва да научава за мен и Лорън.
— Устните ми са запечатани. — Стиви Рей се направи, че си заключва устата и изхвърля ключа. — Никой няма да изкопчи и дума от мен! — изфъфли забавно тя през стиснати устни.
— Мамка му! Това ми напомня, че Афродита ме видя с Лорън!
— Тази вещица те е проследила чак до стената?
— Не, не. Там никой не ни видя. Афродита влезе в библиотеката, когато той докосваше лицето ми.
— Мамка му!
— Точно така, мамка му! Но има и още. Сещаш ли се, че закъснях за часа по испански, защото исках да говоря с Неферет? Но не говорих. Отидох до кабинета й, а вратата беше открехната, така че чувах какво става вътре. Афродита беше там.
— Тази кучка те е издала!
— Не съм сигурна, чух малка част от разговора.
— Предполагам, че си си изкарала акъла, когато Неферет те извика да вечеряш с нея.
— Напълно.
— Нищо чудно, че изглеждаше така пребледняла. Сега всичко си идва на мястото. — Тя изведнъж ококори очи. — Афродита създаде ли ти някакви проблеми с Неферет?
— Не. Неферет ми каза, че виденията на Афродита вече не били валидни, защото Никс й отнела дарбата. Така че каквото й да й е казала, Неферет не й е повярвала.
— Това е добре.
— Не, не е добре. Неферет се държала прекалено рязко. Тя разплака Афродита. Сериозно ти казвам, Стиви Рей, Афродита беше смазана от думите на Неферет. Да не говорим, че изобщо не звучеше като себе си.
— Зоуи, не мога да повярвам, че отново обсъждаме това. Не трябва да съжаляваш Афродита.
— Стиви Рей, ти не ме разбра. Не става дума за Афродита, а за Неферет. Тя беше много жестока. Дори Афродита да е изклюкарила това, което видя, реакцията на Неферет не беше правилна. Освен това имам лошо предчувствие.
— За Неферет ли?
— Да… не… не знам. Не е само за Неферет. Сякаш е смесица от много неща. Изведнъж много работи се объркаха — Крис… Лорън… Афродита… Неферет. Нещо става, Стиви Рей. — Тя гледаше много объркана и аз осъзнах, че се нуждае от типична за Оклахома аналогия, за да ме разбере по-добре. — Нали знаеш какво става точно преди да се появи торнадо? Небето е все още ясно, но се появява студен вятър, който непрекъснато си сменя посоката. Усеща се, че нещо се задава, но невинаги знаеш какво точно. Ето така чувствам нещата в момента.
— Все едно се задава буря?
— Да. Голяма буря.
— Значи искаш от мен да…
— Да ми помогнеш да предотвратя бурята.
— Мога да го направя.
— Благодаря ти.
— Но нека преди това направим нещо по-приятно. Деймиън е взел «Мулен Руж» от видеотеката, а Близначките са се докопали до истински чипс и недиетичен сос. — Тя хвърли поглед на часовника си с лика на Елвис. — Най-вероятно вече ни чакат долу и се ядосват, че се бавим.
Харесва ми, че мога да споделя и най-разтърсващата новина със Стиви Рей. Тя първо реагира бурно, после заговаря за нещо съвсем обикновено като филми и чипс. С нея се чувствах нормална и земна, сякаш не всичко бе чак толкова заплетено и объркано. Усмихнах й се.
— «Мулен Руж»? Това май значи Юън Макгрегър?
— Определено. Тъкмо ще се порадваме на хубавия му задник.
— Ти го каза. Да тръгваме. И не забравяй…
— Ей, знам, знам. Да не казвам нищо на никого. — Тя се усмихна дяволито: — Чакай да го кажа за последно: Лорън Блейк е хлътнал по теб!
— Сега готова ли си?
— Да.
— Надявам се някой да се е сетил да ми вземе кола.
— Зи, побъркваш се с тази кола.
Засмях се и се почувствах по-добре, докато слизахме по стълбите към общото помещение. Деймиън и Близначките се бяха настанили пред един от телевизорите и ни помахаха. Стиви Рей се оказа права. Те набиваха истински чипс и се бяха омазали с калоричен сос с лук. Знам, че звучи гадно, но всъщност е много вкусно. Стана ми още по-приятно, когато Деймиън ме посрещна с чаша кола.
— Хора, много се забавихте — укори ни той и ни направи място на дивана.
— Съжалявам — каза Стиви Рей и добави с усмивка към Ерин: — Наложи се да облекча нуждите на храносмилателната си система.
— Чудесен пример за наричане на нещата с истинските им имена — отвърна доволно Ерин.
— Моля ви, просто пуснете филма — настоя Деймиън.
— Момент, дистанционното е у мен.