Потупах я по рамото и отвърнах:
— Няма за какво, госпожо Джонсън, Стиви Рей е най-добрата ми приятелка.
И въпреки че беше напълно нереалистично, ми се прииска и моята майка да ме прегърне така сърдечно и да се тревожи за мен.
— Мамо, донесе ли ми шоколадови сладки? — попита Стиви Рей.
— Да, миличка, нося ти. Но сега се сещам, че ги забравих в колата. Ще дойдеш ли с мен да ги вземем? Този път нося малко повече, да има и за приятелите ти. — Тя ми се усмихна мило. — Ще се радвам да дойдеш с нас, Зоуи.
— Зоуи!
Този глас бе като ледена висулка спрямо топлината в гласа на госпожа Джонсън. Погледнах през рамото й и видях майка ми и Джон да влизат в залата. Стомахът ме присви. Довела го е. Защо по дяволите не може да дойде сама и да се видим на спокойствие поне веднъж, ей така, за разнообразие? Но отговорът ми е ясен. Той никога не би го допуснал. А тя никога не би направила нещо против волята му. Точка. Край на темата. Откакто е омъжена за него, на майка ми не й се налага да се тревожи за пари. Живее в огромна къща, в хубав и тих квартал. Занимава се с благотворителност. Помага в църквата. Но през трите години на нейния «перфектен» брак напълно загуби себе си.
— Съжалявам, но няма да мога. Родителите ми дойдоха.
— О, миличка, много ще се радвам да видя твоите мама и татко. — И сякаш бяхме на обикновена родителска среща, госпожа Джонсън се обърна, за да види родителите ми.
Със Стиви Рей се спогледахме. Джон пристъпи напред като генерал, канещ се да влезе в решаваща битка.
Изведнъж нещата драстично се промениха, защото най-любимият ми човек пристъпи напред иззад Джон и ми подаде ръка.
— Бабо! — хвърлих се в прегръдките й и усетих прекрасното ухание на лавандула, което винаги я съпътстваше, сякаш носеше частица от лавандуловата си ферма със себе си.
— О, Зоуибърд! Липсваше ми, у-вет-си а-ге-хут-са.
Очите ми се насълзиха при споменаването на индианската дума за дъщеря, която толкова обичах да чувам. За мен тя значеше сигурност, любов и безусловно разбиране. Неща, които не съм усещала в дома си през последните три години. Неща, които, преди да дойда в «Дома на нощта», можех да получа само от баба.
— Липсваше ми, бабо! Толкова се радвам, че дойде!
— Вие сигурно сте бабата на Зоуи? — усмихна се госпожа Джонсън. — Много се радвам да се запознаем. Имате чудесно момиче.
Баба се усмихна сърдечно и се канеше да отговори, когато Джон я прекъсна с типичния си манталитет на по-висшестоящ:
— Всъщност това е нашето чудесно момиче.
Майка ми най-сетне намери сили да се обади:
— Да, ние сме родителите на Зоуи. Аз съм Линда Хефър. Това е съпругът ми Джон, а това е майка ми Силвия Ред… — В този миг погледът й попадна на мен и тя онемя.
Опитах се да се усмихна, но ми беше адски трудно. Сякаш имах пластмасова маска на лицето си.
— Здравей, мамо.
— За Бога, какво се е случило с белега ти?
Тя произнесе «белег», сякаш казваше «тумор» или «педофилия».
— Зоуи спаси живота на един млад мъж и получи божествена дарба за петте елемента. В знак на признание Никс я беляза с няколко необичайни за новак символа — разнесе се мелодичният глас на Неферет. Жрицата протегна ръка директно към Джон. Неферет, като повечето възрастни вампири, беше зашеметяващо красива. Дългата й кестенява коса падаше на перфектни къдрици по раменете й, а големите й очи с форма на бадем имаха цвят на планински мъх. Тя пристъпваше толкова грациозно и самоуверено, че беше очевидно, че не е човек. Кожата й беше така невероятно гладка, сякаш излъчваше вътрешна светлина. Днес носеше син копринен костюм и сребърни спираловидни обици, които символизираха пътя на Никс (не че родителите знаеха това). Сребърна бродерия на богинята с вдигнати ръце, каквато имаха всички преподаватели, украсяваше тоалета й. — Господин Хефър, аз съм Неферет, Висша жрица в «Дома на нощта» Може би ще ви е по-лесно, ако мислите за мен като за директор на училището. Благодаря ви, че присъствате на месечната ни среща между ученици и родители.
Според мен той съвсем машинално пое протегнатата й ръка. Сигурна съм, че щеше да откаже, ако не го беше изненадала така. Тя стисна ръката му набързо и се обърна към майка ми:
— Госпожо Хефър, изключително ми е приятно да се запозная с майката на Зоуи. Имаме голям късмет, че тя се присъедини към нас в «Дома на нощта»
— Ами аз… ъъъ, благодаря — изтърси майка ми, напълно обезоръжена от красотата и чара на Неферет.