— Добре, миличка, вярвам ти. Не се притеснявай за мен. Ще бъда на сигурно място вкъщи. Ти се погрижи за каквото трябва и ако се нуждаеш от мен, обаждай се. По всяко време.
— Благодаря ти, бабо. Много те обичам.
— Аз също те обичам, у-вет-си а-ге-хут-са.
След като затворих телефона, постоях малко там, опитвайки се да се успокоя и поне да спра да треперя. Планът вече се зараждаше в главата ми и нямах никакво време за губене. Трябваше да се залавям за работа.
Десета глава
— Защо не кажем на Неферет? Тя ще оправи всичко само с няколко телефонни обаждания, като миналия месец, когато Афродита получи видение за самолетната катастрофа на летището в Денвър предложи Деймиън.
Прибрала се бях в общежитието по най-бързия начин и събрах групичката, за да им разкажа видението на Афродита.
— Тя ме накара да й обещая, че няма да казвам на Неферет. Двете са в доста кофти отношения в момента.
— Въпрос на време беше Неферет да забележи каква кучка е Афродита — каза Стиви Рей.
— Гадна крава — допълни Шоуни.
— Адска вещица — пригласяше й Ерин.
— Да, да. Няма голямо значение каква е точно. Сега се интересуваме от виденията й и хората, които трябва да спасим.
— Чух, че виденията й вече не са достоверни, защото Никс й е обърнала гръб — каза Деймиън. — Може би това е причината, поради която не иска да ходите при Неферет. Сигурно си е скалъпила цялата история и иска да ти изкара акъла, за да направиш някоя глупост, с която да те компрометира и да ти докара проблеми.
— И аз бих си помислила същото, ако не я бях видяла по време на видението. Не си измисляше, сигурна съм.
— Но дали ти казва цялата истина? — попита Стиви Рей.
Замислих се за секунда. Афродита ми беше намекнала, че може да прикрие части от виденията си пред Неферет. Какво ме караше да си мисля, че не може да ги скрие и от мен? Тогава си спомних пребледнялото й лице, силата, с която стискаше ръката ми, и паниката в гласа й, когато последва баба ми в смъртта. Побиха ме тръпки.
— Да, каза ми цялата истина. Налага се да се доверите на интуицията ми. — Погледнах приятелите си. Никой от тях не беше доволен от създалата се ситуация, но бях сигурна, че до един ми имат доверие и мога да разчитам на тях. — Така, ето какво ни предстои. Вече се обадих на баба да я предупредя да си стои вкъщи, но на моста ще има няколко други коли. Трябва да намерим начин да спасим тези хора.
— Афродита ти е казала, че шлеп се удря в моста и го събаря, нали така? — попита Деймиън. — Кимнах. — Тогава казваш, че си Неферет и се обаждаш където тя би се обадила — на някоя служба, която отговаря за транспорта по река Арканзас. Обясняваш, че една от твоите ученички е получила видение за трагедията. Хората се доверяват на Неферет, защото тя не един път е предотвратявала истински трагедии. Не биха се осмелили да не й повярват.
— Помислих си за това, но няма да стане, защото Афродита не успя да види лодката ясно. Тя даже не беше сигурна, че е шлеп. Така че изобщо не знам кого да потърся и на кого да се обадя, за да го предотвратим. А и не мога да се престоря на Неферет. Това е много нередно. Само си помислете как ще загазя. А и как да сме сигурни, че човекът, на когото ще се обадя, после няма да й звънне, за да я попита още нещо или за да й докладва как вървят нещата. Тогава адски ще загазя.
— Представям си много грозна сцена — каза Шоуни.
— Освен това Неферет ще разбере, че вещицата пак е имала видение и обещанието ти ще се прецака — добави Ерин.
— Добре, значи спирането на лодката отпада, представянето за Неферет също. Остава ни само затварянето на моста като вариант — каза Деймиън.
— И аз за това си помислих.
— Бомбена заплаха! — извика внезапно Стиви Рей.
Всички я зяпнахме.
— А? — погледна с недоумение Ерин.
— Я обясни — подкани я Шоуни.
— Ще се обадим, както правят онези откачалки, които казват, че има бомба.
— Това може да свърши работа — каза Деймиън. — Когато има бомбена заплаха в някоя сграда, винаги я евакуират. Което значи, че ако има бомбена заплаха за мост, той ще е затворен поне докато разберат има ли наистина бомба или не.
— Ако звънна от мобилния, дали ще прихванат кой се обажда? — попитах аз.
— О, моля те! — Деймиън поклати глава възмутено. — Естествено, че могат да проследят мобилен телефон. Не сме в миналия век.
— Тогава какво да правим?
— Пак ще използваш телефон, но такъв за еднократна употреба.
— Какво значи телефон за еднократна употреба?
— Ти откъде падаш? — възмути се Шоуни.