— Госпожице Монтгомъри…
— Редбърд — елегантно го поправи Неферет.
— Моля?
— Тя промени името си на Редбърд, когато стана пълноправен ученик в нашето училище. Всички наши възпитаници имат това право.
Ченгето кимна сдържано. Не можех да определя дали е раздразнен или не.
— Госпожице Редбърд — продължи той. — Имаме информация, че сте познавали Крис Форд и Брад Хиджънс. Вярно ли е?
— Аха, искам да кажа да — бързо се поправих. Сега не беше моментът да отговарям като глупава тийнейджърка. — Познавам… т. е. познавах ги.
— Какво искате да кажете с «познавах»? — попита настоятелно детектив Мартин, по-ниският от двамата.
— Искам да кажа, че вече нямам контакти с човешки младежи, но и преди да бъда белязана, не се срещах с Брад и Крис особено често.
Първоначално се зачудих защо полицаят реагира толкова остро, но после се сетих, че понеже Крис беше мъртъв, а Брад — изчезнал, миналото време, което използвах, явно е прозвучало доста лошо.
— Кога за последен път видяхте двете момчета? — попита детектив Маркс.
Прехапах устни и се замислих.
— Преди няколко месеца, в началото на футболния сезон… после сме се засичали няколко пъти на партита.
— Значи не сте били с някое от момчетата?
— Не. Аз излизах с един от нападателите на «Счупена стрела» Това е причината да познавам тези момчета — усмихнах се в опит да разведря обстановката. — Хората смятат, че играчите от «Съюза» мразят тези от «Счупена стрела», но това не е вярно. Много от тях са израснали заедно и все още са приятели…
— Госпожице Редбърд, от колко време сте в «Дома на нощта»? — прекъсна ме ниският, все едно не се бях постарала да бъда учтива.
— Тя е с нас от почти месец — отговори Неферет.
— И през този месец случвало ли се е Брад или Крис да ви посетят тук?
— Не! — отвърнах аз с изненада.
— Твърдите ли, че никакви човешки младежи не са ви посещавали тук през последния месец? — Детектив Мартин изстреля въпроса си бързо.
Хваната натясно, аз зяпнах като идиот и сто процента съм изглеждала много виновна. За щастие Неферет ме спаси.
— Двама приятели на Зоуи я посетиха през първата й седмица тук, но не мисля, че бихте нарекли това официално посещение. — Тя им се усмихна сърдечно, сякаш им казваше: «Децата са си деца.» После кимна окуражително към мен. — Хайде, разкажи им за приятелите си, които решиха, че ще е много забавно да се изкатерят по стената на училището ни.
Зелените очи на Неферет срещнаха моите. Бях й разказала как Хийт и Кайла се покатериха на стената с безумната идея да ме спасяват. Най-вероятно е било идея на Хийт. Кайла, моята бивша най-добра приятелка, искаше просто да съм наясно, че има намерения към Хийт. Разказах на Неферет всичко това, а и останалото. Как почти случайно опитах от кръвта на Хийт, как Кайла ни хвана и тотално откачи. Взрях се в очите на Неферет, напълно сигурна, че тя очаква от мен да не споменавам за този инцидент, което напълно ме устройваше.
— Няма нищо особено за разказване, а и беше преди цял месец. Кайла и Хийт си мислеха, че ще могат да се промъкнат тук и да ме спасят.
Поклатих глава, за да покажа за колко глупава смятах постъпката им, и високият полицай веднага вмъкна въпрос:
— Какви са фамилиите на Кайла и Хийт?
— Кайла Робинсън и Хийт Лък. И така, Хийт е малко глуповат понякога, а Кайла… тя е много напред, когато става дума за обувки и прически, но не и за здрав разум. Така че не бяха съобразили плана си с това, че съм на път да се превърна във вампир и ще умра, ако напусна сградата на училището. Наложи се да им обясня, че не само не искам, но и не мога да изляза. Това е всичко.
— И нищо необичайно не се случи, като видяхте приятелите си?
— Имате предвид, като се прибрах в стаята си ли?
— Не. Нека да перифразирам въпроса. Нищо необичайно ли не се случи по време на срещата ви с Кайла и Хийт?
Преглътнах.
— Не.
Това на практика не беше лъжа. Не е необичайно за ученик да изпитва Жажда. Аз не бях толкова отдавна тук, но пък Промяната в мен беше на по-напреднал етап, защото полумесецът ми беше запълнен, а освен това имах и татуировки, присъщи на възрастните вампири. Въпреки че никой друг ученик или вампир не е бил белязван по раменете и гърба, както аз. Така че определено не съм обикновен новак.
— Не сте порязвали момчето и не сте пили от кръвта му? — Тонът на по-ниския полицай беше леден.
— Не! — извиках аз.
— Обвинявате ли Зоуи в нещо? — попита Неферет и пристъпи крачка към мен.
— Не, госпожо. Просто я разпитваме, за да добием по-ясна представа за приятелите на Брад и Крис. В някои аспекти този случай е доста необичаен и…