Докато ниският бърбореше, аз се замислих. Какво ставаше тук? Не съм порязвала Хийт, одрасках го. И не го направих нарочно. И това, че «пих» от кръвта му, определено не е точно казано. По-скоро близнах една капка от нея. Но как, по дяволите, са разбрали? Хийт не беше много на себе си, но не мисля, че би тръгнал да разказва на хората (особено на полицаи), че мадамата, по която си пада, пие кръв. Не, Хийт не би казал нищо, но…
И тогава разбрах!
— Има нещо, което трябва да ви кажа за Кайла Робинсън — прекъснах досадната тирада на ниския. — Тя ме видя да целувам Хийт. Всъщност той ме целуваше. А тя го харесва.
— Преместих поглед от единия мъж към другия. — Разбирате ли, тя наистина много си пада по него и си е мислела, че й е в кърпа вързан, след като мен ме няма. И когато ни видя да се целуваме, пощуря и започна да крещи. Признавам си, че не се държах много зряло. Вбесих се ужасно. Искам да кажа, много е гадно, когато най-добрата ти приятелка започне да преследва собственото ти гадже. Както и да е. — Размърдах се нервно, сякаш ми е трудно да повярвам какво им разказвам. — Казах някои гадни неща на Кайла, които я уплашиха и тя си тръгна.
— Какви неща? — попита детектив Маркс.
Въздъхнах.
— Нещо от сорта, че ако не се разкара, ще полетя от стената и ще изсмуча всичката й кръв.
— Зоуи! — гласът на Неферет звучеше назидателно. — Знаеш, че това е неприемливо! Имаме достатъчно проблеми с имиджа си и без да плашиш младежите нарочно. Нищо чудно, че горкото дете е отишло да говори с полицията.
— Знам. Наистина съжалявам.
Знаех, че Неферет се преструва, въпреки това потръпнах от нечовешката сила в гласа й. Погледнах към полицаите. И двамата я зяпаха с широко отворени очи. И това, след като им бе показала само дружелюбната си страна. Нямаха идея колко сила всъщност притежава Висшата жрица.
— И от тогава не сте се срещали с други хора? — попита високият след известно мълчание.
— Още веднъж видях Хийт по време на нашия ритуал по случай Самхайн.
— По случай кое?
— Самхайн е древното име на празника, който вие познавате повече като Хелоуин — обясни Неферет. Тя отново беше зашеметяващо красива. Двамата бяха объркани, но отвърнаха на усмивката й, сякаш нямаха избор. Доколкото познавах силата на Неферет, наистина нямаха. — Хайде, Зоуи, разкажи им.
— Ами… група ученици се бяхме събрали за ритуала, който представлява нещо като църковна служба на открито — обясних аз. Всъщност нямаше нищо общо с църковна служба на открито, но нямаше как да им обясня за пентаграмите и призоваването на кръвожадни вампирски духове. Погледнах към Неферет и тя ми кимна окуражително. Поех си въздух. Всъщност нямаше голямо значение какво казвам, понеже Хийт не си спомняше нищо от тази нощ — нощта, в която за малко не бе погубен от духовете. Неферет се погрижи всичко това да бъде напълно заличено от паметта му. Сега навярно помнеше само, че ме е намерил сред групата от ученици и толкова. — Както и да е, Хийт ни се натресе насред ритуала. Нещата малко се объркаха, особено като се има предвид, че беше… се почерпил.
— Бил е пиян? — попита Маркс. Кимнах.
— Да, беше пиян. Но не искам да му създавам проблеми. — Вече бях решила, че няма да споменавам нищо за напълно случайния му и нередовен опит с тревата.
— Не му създавате проблеми — увери ме ниският.
— Добре. Искам да кажа, че той не ми е гадже, но все пак е доста свястно момче.
— Не се притеснявайте за това, госпожице Редбърд, просто ни разкажете какво се случи.
— Нищо особено. Той прекъсна ритуала и започна да създава проблеми. Казах му да се прибира и да не се връща повече, защото бяхме скъсали. Той обаче се изложи много и не можеше да се помръдне в това състояние. Оставихме го там. Това беше.
— И оттогава не сте се виждали?
— Не.
— А не сте ли се чували?
— Да, той често ми се обажда и засипва телефона ми с досадни съобщения. Но нещата вече се оправят — добавих набързо. Наистина не исках да му създавам проблеми. — Според мен най-после осъзнава, че сме скъсали.
Високият спря да си води записки, бръкна в джоба си и извади найлоново пликче.
— А какво ще кажете за това, госпожице Редбърд?
Той ми подаде пликчето и аз осъзнах какво има вътре. Беше сребърен медальон на черна кадифена връв. Медальонът беше с формата на два полумесеца, с гръб срещу пълна луна, очертани с червени камъни, които приличаха на алмадин. Този медальон символизираше трите проявления на богинята — Девицата, Майката и Старицата. Имам една такава, защото това е огърлицата, която носи всяка лидерка на «Дъщерите на мрака».