Единадесета глава
— Откъде имате това? — попита Неферет. Струваше ми се, че полага всички усилия да прикрие вълнението и гнева си.
— Беше намерено близо до тялото на Крис Форд.
Отворих уста, но не знаех какво да кажа. Знаех, че лицето ми е пребледняло, а стомахът ме сви болезнено.
— Разпознавате ли огърлицата, госпожице Редбърд? — Детектив Маркс повтори въпроса си.
Преглътнах и се закашлях.
— Да, тази огърлица се носи от лидерката на «Дъщерите на мрака»
— «Дъщерите на мрака»?
— Това е организация, съставена от най-добрите ни ученици — обясни Неферет.
— И вие принадлежите към тази организация? — попита полицаят.
— Аз съм нейният лидер.
— Значи нямате нищо против да ни покажете вашата огърлица?
— Аз… аз не я нося със себе си. В стаята ми е. — Главата ми се замайваше от шока.
— Господа, обвинявате ли Зоуи в нещо? — попита Неферет. Гласът й беше тих, но от нотките на спотаен гняв в него настръхнах. По нервните погледи на полицаите се досетих, че и те се чувстват по същия начин.
— Госпожо, просто й задаваме въпроси.
— Как е починал? — Гласът ми беше тих, но отекна силно в настъпилата тишина.
— От множество разкъсвания и загуба на кръв — отвърна Маркс.
— Някой го е намушкал с нож или нещо подобно?
По новините казаха, че Крис е бил нахапан от животно, и вече знаех отговора, но се чувствах длъжна да попитам. Маркс поклати глава.
— Раните нямат нищо общо с тези от нож. Изглеждаха повече като ухапвания и одирания от животно.
— Тялото му беше почти обезкървено — допълни Мартин.
— И вие сте тук, понеже предполагате, че нападението е извършено от вампир? — попита рязко Неферет.
— Просто търсим отговорите, госпожо — отвърна Маркс.
— Тогава ви съветвам да направите алкохолен тест на момчето. Доколкото знам, се е движело в компания на алкохолици. Сигурно се е напило и е паднало в реката. Раните му може да са от удар в скалите или дори от животни. В околностите на града често се разхождат койоти.
— Разбира се, госпожо. Вече сме направили тестове. Макар че му беше останала малко кръв, тя все пак би могла да ни даде някакви отговори.
— Чудесно. Сигурна съм, че така много неща ще се изяснят. Като например, че момчето е било пияно, а много вероятно дори надрусано. Можете да намерите много по-логични причини за смъртта му от вампирско нападение. И така, приключихме разговора си, нали?
— Още един въпрос, госпожице Редбърд. Къде бяхте в четвъртък между девет и десет часа?
— Вечерта ли? — попитах.
— Да.
— Бях на училище. Тук, в клас.
Мартин ме погледна неразбиращо.
— Училище? По това време?
— Може би трябва да си научите урока, преди да разпитвате учениците ми. Часовете в «Дома на нощта» започват в осем вечерта и приключват в три през нощта. Вампирите са активни предимно нощем. — Заплашителната нотка все още се долавяше в гласа на Неферет. — Зоуи беше в час, когато е починало момчето. Сега вече приключихме ли?
— За момента приключихме със Зоуи Редбърд. — Маркс разгърна няколко страници на бележника, в който си водеше записки. — Сега трябва да говорим с Лорън Блейк.
Опитах се да запазя самообладание при споменаването на името, но почти подскочих и със сигурност се изчервих.
— Съжалявам, но Лорън замина вчера преди изгрев-слънце с частния самолет на училището. Отпътува до Източното крайбрежие, за да помага на нашите ученици в състезанието по Шекспирови монолози. Ще му предам да ви потърси, като се върне в неделя. — С тези думи Неферет отвори вратата и с красноречив жест отпрати двамата мъже.
Но Маркс се спря, преди да излезе. Все още ме гледаше. Бавно, той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади визитна картичка.
— Ако се сетите за нещо, каквото и да е, с което ще открием кой е причинил това на Крис, обадете ми се. — После се обърна и кимна на Неферет: — Благодаря ви за отделеното време, госпожо. Ще се върнем в неделя, за да говорим с господин Блейк.
— Ще ви изпратя. — Тя ме потупа по рамото и излезе да съпроводи двамата мъже.
Аз останах насаме с обърканите си мисли. Неферет излъга. Тя прикри не само срещата ми с Хийт и как той едва не намери смъртта си в нощта на Самхайн. Тя излъга и за Лорън. Той не бе напуснал училището вчера, защото точно тогава беше на източната стена с мен.
Стиснах здраво ръцете си, за да спрат да треперят.
Не успях да си легна преди десет часа сутринта. Деймиън, Близначките и Стиви Рей искаха да им разкажа подробно за разпита, а и аз нямах нищо против. Мислех си, че като се върна отново към детайлите, може да разбера какво всъщност става. Грешах. Никой не се сети за логична причина, поради която огърлицата се е намирала до тялото на Крис. Да, проверих и моята, но тя се намираше необезпокоявана в кутията ми за бижута. Според Ерин, Шоуни и Стиви Рей именно Афродита стоеше зад подхвърлянето на огърлицата, а може би дори зад убийството. Аз и Деймиън не бяхме убедени. Вярно, че тя не понасяше хората, но не е толкова лесно да отвлечеш и да убиеш едро момче като Крис. Тя определено не се занимаваше с хора. И да, тя имаше такава огърлица, но Неферет й я взе и я даде на мен в нощта, когато ме направи лидер на нейното място.