Освен мистерията с огърлицата обсъждахме и как тази «смърдяща кучка Кайла», както Близначките я нарекоха, без съмнение е казала на полицаите, че аз съм отговорна за убийството, защото не можеше да се е побъркала от ревност. Очевидно ченгетата не разполагаха с истински заподозрени, щом се бяха домъкнали тук само заради думите на ревнива тийнейджърка. Естествено приятелите ми не знаеха нищо за историята с пиенето на кръв. Все още не бях събрала достатъчно смелост да им кажа, че пих от кръвта на Хийт. Така че им разказах същата редактирана версия, която пробутах и на полицаите. Единствените хора, които наистина знаеха какво се бе случило (освен самият Хийт и «смърдящата кучка Кайла»), бяха Неферет и Ерик. На Неферет разказах сама, а Ерик ме завари точно след края на сцената, така че всичко му беше ясно. Като стана дума за него, много ми се искаше вече да се връща. През последните дни се случиха толкова много неща, че на практика нямах време да се замисля за него и усетих липсата му едва сега, когато ми се искаше да поговоря с някого за случилото се. И този някой да не е Висшата жрица.
Неделя, напомних си, докато заспивах. Ерик ще се върне в неделя. В същия ден и Лорън щеше да се върне. (Не, не мога да мисля за това, което може би се случва между нас и че то е едно от нещата, с които бях «заета» през последните дни и отвличаше мислите ми от Ерик.) И защо, по дяволите, двамата полицаи искаха да говорят с Лорън? Никой от нас не успя да измисли евентуална причина.
Въздъхнах и опитах да се отпусна. Наистина мразя, когато трябва да спя, а не мога. Но няма как просто да изключа съзнанието си. Не само случаят с Крис и Брад се въртеше в главата ми. Съвсем скоро щеше да се наложи да звънна във ФБР и да се преструвам на терорист. Ако добавим към това и ритуала, който трябваше да ръководя, не е никак чудно, че имах главоболие.
Погледнах към часовника. Показваше десет и половина. Още четири часа и трябва да се обадя на ФБР, а после да се ослушвам за новини, свързани с инцидента, който, да се надяваме, няма да се случи. Новини очаквах и за Брад, като силно се надявах да са го намерили жив. А накрая някак щях да проведа ритуала (дано да не стана за смях).
Стиви Рей, която явно можеше да заспи и на челна стойка по време на пясъчна буря, похъркваше блажено в леглото си. Нала се беше настанила на възглавницата ми. Дори тя беше спряла да ми досажда и дишаше спокойно в котешкия си сън. За момент се притесних дали не е трябвало да я заведа да я проверят за алергии. Тя наистина кихаше доста често. Но реших, че излишно се притеснявам. Котката беше дебела като охранена пуйка. Искам да кажа, че коремът й изглеждаше като торба, в която би могла да скрие цяло стадо от бебета кенгуру. Навярно това бе причината за кихането й. Не е лесно да носиш в себе си толкова котешка храна.
Затворих очи и започнах да броя овце. Буквално. Би трябвало да проработи, нали? Представих си една голяма ливада, а на нея една кошара и цяло стадо пухкави бели овце, които прескачаха през портата една по една. След 56-ата овца номерата започнаха да ми се размиват и се появиха проблясъци на сън, в който овцете носеха червено-белите екипи на «Съюза» Имаше и овчарка, която ги пропускаше през портата. Бавно започнах да се издигам над сцената с ливадата и овцете, сякаш съм Супермен. Не виждах лицето на овчарката, но дори в гръб можех да кажа, че е висока и красива. Имаше дълга кестенява коса. Сякаш усетила, че я наблюдавам, тя се обърна към мен и зелените й очи срещнаха моите. Усмихнах се. Естествено, Неферет командваше парада даже и в съня ми. Аз й помахах, но вместо да ми отвърне, тя присви очи заплашително и се завъртя. Ръмжейки като диво животно, тя грабна един от футболистите-овце, вдигна го и с отработено движение преряза гърлото му с неестествено дългите си нокти, след което зарови лице в окървавеното му гърло. Бях ужасена и отвратена от това, което Неферет вършеше, и исках да отместя поглед, но не можех… не… Тогава тялото на овцата започна да трепти, сякаш го гледах през мараня. Примигах и това вече не беше овца. Беше Крис Форд, а мъртвите му очи бяха широко отворени и укорително вперени в мен.