Не си давах сметка, че съм се приближила, докато Хийт не заговори:
— Да, искам да го направиш, Зоуи. — Гласът му звучеше дълбок и дрезгав, сякаш не можеше да го контролира от вълнение.
— А… аз искам да вкуся кръвта ти, Хийт.
— Знам, скъпа. Давай — прошепна той.
Не можех да се спра. Облизах кръвта по врата му.
Тринадесета глава
Вкусът направо експлодира в устата ми. Когато слюнката ми докосна раната, кръвта изведнъж започна да тече много силно. Чувах стонове, които с трудност разпознах като свои. Впих устни в кожата му, облизвайки съблазнителната алена течност. Усетих ръцете на Хийт да ме обгръщат, когато сложих своите на раменете му, за да го притисна към устните си по-силно. Той отпусна глава назад и също изстена:
— Да!
С едната си ръка той сграбчи задника ми, а другата пъхна под пуловера и започна да мачка гърдите ми.
Докосването му само усили усещанията ми. Той се притисна към мен и това ме подлуди. Сякаш някой друг контролираше движенията ми. Спуснах ръката си от рамото надолу по гърдите му, за да я отъркам в твърдината отпред в панталона му. Отново засмуках раната на врата му. Всякаква рационална мисъл беше напуснала главата ми в този момент. Всичко, което можех да правя, беше да вкусвам, да докосвам, да усещам. Някъде дълбоко в съзнанието си разбирах, че съм се оставила на животинските си инстинкти, но не ми пукаше. Желаех Хийт. Желаех го така, както нищо досега в живота си.
— О, Господи! Зоуи, да — изпъшка той и започна да движи ханша си едновременно с ръката ми.
Някой почука на прозореца.
— Хей, вие! Не може да правите това тук.
Мъжкият глас ме разтърси и ме върна на земята. Забелязах униформата на охранителя и бързо се отдръпнах от Хийт, а той наведе главата ми надолу и ме прикри с тяло, така че охранителят да не види кръвта.
— Чувате ли какво ви казвам? — извика той отново. — Изчезвайте от тук, преди да съм записал имената ви и да съм позвънил на родителите ви.
— Няма проблеми, господине — извика Хийт. Странно, че звучеше съвсем нормално, всъщност съвсем леко задъхан. — Тръгваме си.
— Най-добре. Хлапетии ненормални… — измърмори той и се отдалечи.
— Добре, вече е достатъчно далече и не може да види кръвта — каза Хийт и отпусна хватката, с която ме държеше.
Аз машинално се залепих за стъклото от моята страна, отдръпвайки се максимално от Хийт. С треперещи пръсти отворих ципа на чантата си и извадих една кърпичка, която му подадох, без да го докосвам.
— Притисни я към раната, за да спре кървенето.
Той направи каквото му казах.
Спуснах прозореца си и си поех дълбоко свеж въздух. Искаше ми се да залича някак миризмата на Хийт и вкуса на кръвта му в устата си.
— Зоуи, погледни ме.
— Не мога, Хийт. — Преглътнах сълзите, които напираха в очите ми. — Моля те, просто си върви.
— Не и преди да ме погледнеш и да чуеш какво ще ти кажа.
Обърнах се и го погледнах.
— Как, по дяволите, можеш да си толкова спокоен!
Той все още притискаше кърпичката към врата си. Лицето му беше зачервено, а косата — разрошена. Усмихна ми се и си помислих, че никога не съм виждала някой по-очарователен.
— Спокойно. Зо. Да се натискам с теб е най-нормалното нещо на света. От години съм луд по теб.
Когато бях на петнайсет (а той на почти седемнайсет), проведохме разговора на тема «още не съм готова да правим секс» Тогава ми каза, че ме разбира и няма нищо против да почака. Разбира се, това не означава, че не сме имали никакви интимни моменти, но това, което се случи сега в колата, беше различно. Знаех, че ако продължа да се виждам с него, няма да остана девствена още дълго. И не защото Хийт ще настоява. Просто няма да мога да контролирам Жаждата си. Тази мисъл ме плашеше точно толкова, колкото ме и очароваше. Затворих очи и разтърках челото си. Имах главоболие. Отново.
— Боли ли те раната? — попитах, като погледнах през пръстите си към него.
— Не, добре съм. Зоуи, нищо не си ми направила, спокойно. — Той се протегна и махна ръката, с която прикривах лицето си. — Всичко ще е наред, престани да се притесняваш толкова.
Искаше ми се да му вярвам. И също така осъзнах, че ми се иска да го видя отново. Въздъхнах.
— Ще се опитам. Но сега наистина трябва да тръгвам. Не мога да си позволя да закъснея.
Той взе ръката ми в своята. Почувствах как бие пулсът му и някак си знаех, че сърцата ни бият в синхрон.
— Обещай, че ще ми се обадиш.