— Обещавам.
— И че ще се видим пак тук другата седмица.
— Не знам кога точно ще мога да се измъкна. През седмицата ще ми е трудно.
Очаквах да спори с мен, но той просто кимна и стисна ръката ми.
— Ясно, разбирам. Да живееш по двайсет и четири часа в училище не си е работа. А какво ще кажеш за това? В петък имаме мач, искаш ли да се видим на същото място след мача?
— Може би.
— Ще се опиташ, нали?
— Да.
Той се засмя, наведе се и ме целуна.
— Ето това е моята Зо! Ще се видим в петък.
Той излезе от колата, но преди да затвори вратата, се обърна и още веднъж ми каза, че ме обича.
Запалих колата и продължих да го гледам в огледалото за обратно виждане. Стоеше насред паркинга, все още притиснал кърпичката към врата си и ми махаше с ръка за довиждане.
— Нямаш си и представа какви ги вършиш, Зоуи Редбърд — казах си аз, когато изведнъж небето се отвори и се изсипа студен ноемврийски дъжд.
Часът беше 2:35, когато се вмъкнах на пръсти в стаята си. За щастие почти не бях закъсняла. Нямах време да мисля за това, което трябваше да направя. Нала и Стиви Рей все още спяха дълбоко. Всъщност Нала беше изоставила празното ми легло и се беше разположила на възглавницата на Стиви Рей, от което ме напуши смях. (Тази котка беше истински окупатор на възглавници.) Възможно най-тихо отворих чекмеджето, в което бях сложила телефона за еднократно ползване, взех листа с номера на местния отдел на ФБР и влязох в банята.
Поех си дълбоко въздух и си спомних съвета, който ми даде Деймиън:
— Бъди максимално кратка. Трябва да звучиш гневна, леко луда и в никакъв случай не като тийнейджърка.
Набрах номера.
— Федерално бюро за разследване. С какво можем да ви помогнем?
Преправих гласа си на по-дебел и рязък, като внимателно отсичах думите си, все едно едвам сдържах бента на омразата, която седеше зад тях (поне такъв беше начинът, по който трябваше да се чувствам според изненадващо проявените политически познания на Ерин).
— Искам да съобщя за взривно устройство. — Продължих да говоря, за да не му дам възможност да ме прекъсне, но произнасях думите бавно и ясно, защото знаех, че ме записват. — От групировката «Джихад за природа» (Шоуни измисли името) поставихме бомбата точно под нивото на водата, до мост Ай-40, близо до водопадите Уебър на река Арканзас. Ще избухне в 15.15 (съобщих часа с военната терминология, което беше поредната брилянтна идея на Деймиън). Поемаме цялата отговорност за този акт на гражданско неподчинение (тази част е заслуга на Ерин, въпреки че според нея тероризмът не е точно гражданско неподчинение, той е… ами… тероризъм, което е нещо различно). Протестираме срещу намесата на американското правителство в живота ни и срещу замърсяването в реките. Предупреждаваме, че това е едва първият ни удар.
Затворих. След това обърнах листа от обратната страна и набрах номера, който беше записан там.
— Новинарски канал, Тулса? — каза весел женски глас.
Тази част беше моя идея. Реших, че ако се свържем с местна новинарска телевизия, имаме по-голям шанс да проследим събитието и да се уверим, че сме постигнали затваряне на моста. Поех си дълбоко въздух и се заех с останалата част от плана.
— Терористична групировка, известна като «Джихад за природа», току-що съобщи за взривно устройство, поставено под водата на мост Ай-40 над река Арканзас. Планирано е да избухне в петнайсет часа и петнайсет минути днес.
Направих грешката да спра за миг и жената, която вече не звучеше толкова весело, ми взе думата:
Коя сте вие и откъде разполагате с тази информация?
— Долу намесата на правителството и край на замърсяването! Ние се борим за повече власт на народа извиках и затворих.
Веднага натиснах бутона за изключване. Коленете ми се бяха подкосили и седнах върху тоалетната чиния. Направих го. Наистина го направих.
Две леки потропвания по вратата на банята бяха последвани от провинциалния акцент на Стиви Рей:
— Зоуи, добре ли си?
— Да — казах тихо.
Заставих се да се изправя и да отида до вратата. Отворих и се натъкнах на разрошената Стиви Рей, която гледаше към мен като сънлив заек.
— Обади ли се? — прошепна тя.
— Да. Не е нужно да шептиш, само двете сме. — Нала измяука, за да ме опровергае. — И Нала — добавих.
— Какво стана, те какво казаха?
— След «ФБР, с какво можем да ви помогнем», нищо. Деймиън каза, че не трябва да им давам шанс да вземат думата, не помниш ли?
— Каза ли им, че сме «Джихад за природа»?
— Стиви Рей, ние не сме «Джихад за природа» Само се преструваме.