— Аз… те чух, че извика «долу правителството… замърсяването» и си помислих, че… може би… всъщност не знам какво си помислих.
Сигурно просто се увлякох малко.
— Стиви Рей, аз се преструвах. Момичето от новините ме попита коя съм и нещо ме прихвана. И, да, казах им всичко, което бяхме решили предварително. Надявам се, че ще свърши работа.
Съблякох пуловера си и го оставих на стола да изсъхне.
Стиви Рей изведнъж забеляза, че косата мие мокра, а татуировките ми са скрити нещо, за което забравих да се погрижа в бързината. По дяволите!
— Ходила ли си някъде?
— Да — отвърнах неохотно. — Не можах да заспя и отидох до търговската улица на площад «Утика», за да си купя нещо, и се сдобих с нов пуловер. Посочих към мократа чанта, която бях оставила в ъгъла.
— Трябваше да ме събудиш. Искаше ми се да дойда с теб.
Ако не изглеждаше толкова засегната, щях да разполагам с повече време, за да помисля как точно да й разкажа за срещата си с Хийт, но сега просто изстрелях:
— Налетях на бившето си гадже.
— О, Боже мой! Разкажи ми всичко! — Тя се тръшна на леглото си, а очите й светнаха.
Нала скочи от нейната възглавница върху моята, а аз взех кърпа и започнах да бърша косата си.
— Седнах в едно кафене, а той стоеше наблизо и раздаваше листовки със снимката на Брад.
— И? Какво стана, като те видя?
— Говорихме си.
Тя завъртя очи:
— Хайде, де, какво още?
— Той е спрял да пуши и да пие.
— Брей, това е голямо постижение. Ти не го ли беше зарязала точно заради пушенето и пиенето?
— Да.
— Хей, ами какво става между него и гадната Кайла?
— Каза, че не се вижда с нея, защото говори гадости по адрес на вампирите.
— Виж, бяхме прави за това, че тя е накарала ченгетата да дойдат да те разпитват.
— Така изглежда.
Стиви Рей ме гледаше изпитателно.
— Ти все още си падаш по него, нали?
— Не е толкова просто.
— Хм, всъщност е доста просто. Ако не го харесваш, просто спираш да се виждаш с него и това е — заключи приятелката ми.
— Все още го харесвам.
— Знаех си! — възкликна тя и подскочи на леглото. — Олеле, какво ще правиш с толкова гаджета, Зи?
— Идея си нямам — отвърнах отчаяно.
— Ерик се връща утре от състезанието.
— Знам. Неферет каза, че Лорън е отишъл да подкрепя участниците от нашето училище, което значи, че и двамата ще се върнат тогава. А преди малко казах на Хийт, че ще се видя с него в петък след мача им.
— Смяташ ли да кажеш на Ерик за Хийт?
— Не знам.
— А кого от двамата харесваш повече?
— Не знам.
— Ами Лорън?
— Стиви Рей! — извиках ядосано. — Не знам! — Разтърках челото си, защото главоболието ми ставаше непоносимо. Може ли да не говорим за това известно време? Поне докато си изясня малко нещата.
— Добре. Тогава да тръгваме — каза тя и задърпа ръката ми.
— Къде? — примигах аз, напълно объркана.
— Трябва да закусим и да гледаме новините.
— Затътрих се към вратата, а Нала скочи и ме последва. Стиви Рей поклати глава.
— Всичко ще изглежда много по-оптимистично, когато си хапнем.
— И пийнем кола.
Стиви Рей направи гримаса.
— Кола на закуска?
— Струва ми се, че денят е много подходящ за пиене на кола на закуска.
Четиринадесета глава
За щастие не се наложи да чакаме дълго. С Близначките и Стиви Рей гледахме някакво шоуто, когато точно в 15:10 предаването беше прекъснато за извънредна емисия «Новини» Хапвахме втората си порция мюсли, а аз пиех вече третата кола.
Извънредни новини. Научихме, че малко след 14:30 този следобед в местния клон на ФБР е получена телефонна заплаха за поставено взривно устройство от терористична група, наричаща себе си «Джихад за природа» Според нашите източници терористите са поставили бомбата под водата в близост до мост Ай-40 на река Арканзас, недалеч от водопада Уебър. Включваме на живо нашия кореспондент Хана Доунс.
Всички бяхме впили очи в екрана, където се появи млада репортерка. Намираше се на моста, а около нея кръжаха униформени полицаи. Въздъхнах с облекчение. Мостът наистина беше затворен.
Както виждате, мостът е затворен от ФБР и полицията. Тук са и специалните части на Тулса, които претърсват за взривното устройство.
— Хана, а открили ли са нещо до момента?
— Все още е много рано да се каже. Лодките на ФБР пристигнаха току-що.
— Благодаря ти. Хана.
Камерата се върна обратно в студиото.