— Ще ви информираме за развоя на събитията, когато имаме повече информация. А дотогава се връщаме към обичайната си програма.
— Бомбена заплаха? Браво, много сте умни.
Думите на Афродита бяха изречени толкова тихо, а аз бях така погълната от телевизора, че ми отне няколко секунди, за да ги осмисля. Когато най-сетне го направих, се обърнах рязко към нея. Тя стоеше от дясната ми страна, малко зад Стиви Рей. Очаквах да видя на лицето й обичайната гадна усмивчица и останах изненадана, когато вместо това тя ми кимна леко, почти с уважение.
— Какво искаш? — Гласът на Стиви Рей беше извънредно рязък и ми направи впечатление как няколко момичета, които до момента изглеждаха погълнати от предаването, което гледаха, се обърнаха любопитно към нас. По изражението на Афродита разбрах, че и тя го е забелязала.
— От един бивш хладилник ли? Нищо — отвърна тя подигравателно.
Усетих как Стиви Рей замръзна след това подмятане. Знаех, че много мрази да й се напомня как се бе съгласила да играе ролята на кръвен донор за Афродита и нейната групичка по време на ритуала миналия месец, в който всичко тотално се обърка. Да бъдеш използван за «хладилник» не е повод за гордост, а да те наричат така си е направо подигравка.
— Я, адската вещица — каза Шоуни с ведър приятелски тон. — Това ми напомня — да не би лидерската групичка на «Дъщерите на мрака»…
— … които в момента сме ние, а не ти и скапаните ти приятелки… — продължи Ерин.
— … да са в търсене на нов «хладилник» за ритуала утре? — завърши Шоуни нежно.
— И ако вече не си такова лайно, единственият начин да вземеш участие в ритуала е да играеш ролята на вечерното ни меню. Дошла си, за да кандидатстваш за мястото ли?
— Защото ако си, няма да те огрее. Не те знаем къде си се завирала скоро, а не ни се занимава с гнусарки — допълни Шоуни.
— Да го духаш, кучко! — изсъска Афродита.
— А, не, това си е по твоята част.
— Аха, именно — завърши Ерин.
Стиви Рей не помръдваше и изглеждаше потисната и пребледняла. Идваше ми да ги хвана всичките и хубаво да им тресна главите една в друга.
— Достатъчно, стига! — Всички едновременно млъкнаха. Обърнах се към Афродита: — Никога повече не наричай Стиви Рей хладилник. — После казах на Близначките: — Използването на третокурсници като кръвен донор е първото нещо, което ще променя в «Дъщерите на мрака» Никой няма да играе ролята на закуска. — Аз всъщност не се развиках на Близначките, но те ме погледнаха обидено и шокирано. Въздъхнах. — Сега всички сме от една и съща страна — казах тихо, надявайки се гласът ми да не е привлякъл вниманието на момичетата в другата част на стаята. — Така че би било добре, ако спрем да се заяждаме.
— Не се заблуждавай. Не сме от една и съща страна. Не сме дори близо до нещо подобно. — Афродита се изсмя злобно и тръгна към вратата.
Гледах я как излиза и точно преди да затвори вратата от външната страна, тя ми хвърли бърз поглед и ми намигна.
Това пък какво беше? Изглеждаше закачливо, сякаш сме приятелки, които просто се шегуват. Но това беше невъзможно. Дали?
— Побиват ме тръпки от нея — каза Стиви Рей.
— Тя има проблеми — поясних аз и трите ме погледнаха така, сякаш току-що съм заявила, че Хитлер всъщност не е толкова лош. — Вижте, наистина искам новите Дъщери на мрака да бъде група, която обединява хората, а не ги разделя на враждуващи групички. — Те продължаваха да ме гледат втренчено. — Предупреждението на Афродита ми помогна да спася живота на баба си днес, както и на още няколко души.
— Казала ти е само защото иска нещо от теб в замяна. Зоуи, тя е изпълнена с омраза, не се заблуждавай — предупреди ме Ерин.
— Само не ми казвай, че мислиш отново да я допуснеш в «Дъщерите на мрака» — разстрои се Стиви Рей.
Поклатих глава.
— Не мога да я включа дори да искам, а аз определено не искам, защото тя не се вписва в правилата за членство. Всеки член на «Дъщерите и Синовете на мрака» трябва да притежава ценностите, които отговарят на петте елемента, и да се придържа към тях в поведението си.
— Няма начин тази гадна вещица да е в състояние да бъде искрена, предана, мъдра и сериозна за нещо различно от собствените й гнусни планове — изсумтя Шоуни.
— За световно господство — добави Ерин.
— И не мисли, че преувеличаваме — каза ми Стиви Рей.
— Стиви Рей, тя не ми е приятелка. Аз просто… не знам… — запънах се в опита си да обясня с думи вътрешното си чувство, което много често ми подсказва да направя или да не правя нещо. — Предполагам, че просто я съжалявам понякога. И също така мисля, че донякъде я разбирам. Тя просто иска да бъде приета, но се опитва да го постигне по грешен начин. Мисли си, че ако манипулира и лъже хората, може да ги застави да я харесват. Само това е виждала в дома си и затова прилага и тук такова поведение.