Всички се смеехме, когато най-после стигнахме до залата. Вътре имаше няколко ученици, които играеха на компютърни игри и билярд. Смехът ни привлече вниманието им и като ни видяха как се отърсваме от снега, дръпнаха дебелите завеси, за да погледнат навън.
— Да! — извика Стиви Рей. — Вали сняг!
Аз само се усмихнах и тръгнах към кухненското помещение, а останалите ме последваха. Знаех, че там има нещо като склад, в който се държат нещата за ритуалите на «Дъщерите на мрака» Можех поне да започна с приготовленията и също така да се преструвам, че знам какво, по дяволите, правя. Чух как входната врата се отвори и се изненадах от гласа на Неферет:
— Снегът е много красив, нали?
Момчетата, застанали на прозореца, й отговориха с дружно «да» Изненадах се от раздразнението, което ме обзе, но бързо го потиснах и се върнах към вратата, за да се срещна с ментора си. Приятелите ми също ме последваха.
— Зоуи, много се радвам, че те намирам тук — приветства ме Неферет с такава топлота, че раздразнението ми веднага изчезна. За мен тя беше много повече от ментор.
— Здравей, Неферет — казах сърдечно. — Дойдохме да подготвим залата за утрешния ритуал.
— Чудесно. Това е едно от нещата, за които исках да говорим. Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да го поискаш. Аз определено ще присъствам утре, но не се тревожи — тя отново се усмихна, — няма да остана за целия ритуал. Само ще засвидетелствам своята подкрепа към новите ти планове, а после ще оставя Дъщерите и Синовете изцяло в твои ръце.
— Благодаря, Неферет.
— А втората причина, поради която исках да се видя с теб и приятелите ти — тя отправи брилянтната си усмивка и към тях, — е, че искам да ви представя най-новия ни ученик. Тя се отмести и едно момче, което досега не бях забелязала, пристъпи напред. Беше симпатичен, имаше пясъчноруса коса и красиви сини очи. Явно беше от онези, леко смотаните момчета, но с потенциал за нормалност (пояснявам — къпят се редовно, мият си зъбите, нямат проблеми с кожата или косата и не се обличат като загубеняци).
— Искам всички да се запознаете с Джак Туист. Джак, това е моята ученичка Зоуи Редбърд, лидер на «Дъщерите на мрака», а това са нейните приятели от Съвета на Префектите — Ерин Бейтс, Шоуни Коул, Стиви Рей Джонсън и Деймиън Маслин.
Новото момче изглеждаше леко нервно и пребледняло, но имаше симпатична усмивка и не приличаше на социопат. Тъкмо се чудех защо Неферет ни е търсила, за да ни го представи лично, когато тя обясни:
— Джак се занимава с писане на поезия, така че Лорън Блейк ще му бъде ментор и ще живее с Ерик Найт. Както знаете, двамата ще отсъстват до утре, така че ще съм ви благодарна, ако го разведете наоколо и му помогнете да се почувства като у дома си.
— Разбира се, ще ни бъде много приятно — казах без грам колебание. Никак не е забавно да си новопристигнал.
— Деймиън, нали можеш да покажеш на Джак стаята му?
— Разбира се, няма проблем — отвърна той.
— Знаех си, че мога да разчитам на приятелите на Зоуи. — Неферет ни дари с невероятната си усмивка, с която сякаш озари цялата зала. — И не забравяй, ако се нуждаеш от нещо, непременно ми кажи. О, щях да забравя. Понеже утре е първият ти ритуал, поръчах в кухнята да приготвят специално меню. Ще се получи чудесно празненство, Зоуи.
Бях изумена от нейната загриженост и не можех да не я сравня с майка ми, която се отнасяше с мен студено и безразлично. По дяволите, истината е, че майка ми не се вълнува особено от мен. Видях я само веднъж през последния месец и след глупавата сцена, която загубеният й мъж направи, най-вероятно няма да я видя повече. А дали ми пукаше? Не. Не и докато имах на своя страна добри приятели и ментор като Неферет.
— Наистина оценявам това много високо, Неферет — казах и с усилие преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми.
— За мен е удоволствие, а това е най-малкото, което мога да направя за своето момиче по случай нейния първи ритуал като лидер на «Дъщерите на мрака»
Тя ме прегърна набързо, после кимна към останалите, които я поздравиха с уважение, и напусна залата.
— Наистина е невероятна — каза Джак.
— Без съмнение — отвърнах аз и се усмихнах на приятелите си. — Готови ли сте да се залавяме за работа?
Забелязах, че горкият Джак гледаше неразбиращо.
— Деймиън, защо не обясниш накратко на Джак за ритуалите, за да не се чувства толкова объркан.
Тръгнах към кухнята, а зад гърба ми Деймиън започна да обяснява за Ритуала на пълнолунието.
— Хей, Зоуи! Може ли да помогнем с нещо?