Погледнах през рамо и видях Дрю Партейн — набито момче, което познавах от часовете по фехтовка (много е добър, поне колкото Деймиън), да стои до прозореца заедно с група момчета. Той ми се усмихна, но забелязах, че гледа към Стиви Рей.
— Има много неща да се правят. Знам, защото с момчетата помагахме на Афродита да подготвя залата — каза той.
— Брей — измърмори Шоуни.
Преди Ерин да е успяла да добави нещо саркастично, аз изрекох.
— Да, ще се радваме да ни помогнете. — А после добавих: — Макар че моят ритуал ще е по-различен. Деймиън ще ви обясни какво имам предвид.
Очаквах презрителни погледи и подигравки по посока на Деймиън, но Дрю само сви рамене и каза:
— Добре. Просто кажете какво да правим. — Той се ухили и намигна на Стиви Рей, а тя се изкикоти и се изчерви.
— Деймиън, твои са — казах.
— Сигурен към, че някъде там налъмите се късат да цъфтят — прошепна той, а после добави на висок глас: — Така, значи първото нещо, което Зоуи не харесва, е, че тук прилича на морга с тези конзоли и компютри, избутани до стените и покрити с пердета. Да видим дали можем да ги преместим в кухнята или в хола.
Момчетата започнаха да местят, а Деймиън се върна към «урока» си с Джак.
— Махнете свещите и издърпайте масата ето тук — казах на момчетата и махнах на Близначките и Стиви Рей да ме последват.
— Деймиън е умрял и е попаднал в рая на гейовете — засмя се Шоуни веднага щом се отдалечихме малко.
— Хей, време е тези момчета да спрат да се държат като селски грубияни и да проявят малко здрав разум — казах.
— Тя нямаше предвид това, въпреки че сме съгласни с теб — обясни Ерин. — Визираше малкия господин Джак, «сладкия гей» Туист.
— А защо, по дяволите, смятате, че е гей? — попита Стиви Рей.
— Момиче, трябва да си разшириш кръгозора малко — скастри я Шоуни.
— Добре, и за мен се отнася същото. Защо смятате, че Джак е гей? — недоумявах аз.
Шоуни и Ерин си размениха многострадални погледи, след което Ерин обясни:
— Джак Туист е героят на Джейк Гиленхал в «Планината Броуддек» и е абсолютен гей.
— И моля ви се! Който си избира такова име и изглежда по този начин, сто процента е от отбора на Деймиън.
— Хм.
— Аз пък не съм гледала този филм — въздъхна Стиви Рей. — Така и не го пуснаха в нашето кино.
— Стига, бе! — възмути се Шоуни. — Не мога да повярвам.
— В такъв случай, Стиви Рей, време е за една домашна прожекция на този невероятен хит.
— Ама има ли целувки между момчета?
— Върховни! — увериха я Ерин и Шоуни едновременно.
Опитах се, но не успях да скрия усмивката си, като видях гримасата на отвращение на Стиви Рей.
Петнадесета глава
Почти бяхме приключили с подреждането на залата, когато някой включи единствения телевизор, който бяхме оставили. И петимата се загледахме, за да видим дали ще кажат нещо за бомбата, поставена от «Джихад за природа» Знаех, че обаждането ми не може да бъде проследено, а и видях как Деймиън смачка телефона, но въпреки това затаих дъх, когато водещата започна да обяснява, че за момента полицията не е открила следите на терористичната организация.
В друга новина по телевизията, свързана с река Арканзас, съобщиха, че този следобед Самюъл Джонсън, капитан на товарен кораб, е получил сърдечен удар, докато е управлявал кораба. Имал е голям късмет, че в този момент на мястото е имало медицински екипи заради бомбената заплаха, както и че мостът е бил затворен. Животът му е спасен и няма никакви щети, нанесени на моста или на кораба.
— Ето това е! — възкликна Деймиън. — Получил е сърдечен удар и е блъснал кораба в моста.
Кимнах.
— А това доказва, че виденията на Афродита са истински.
— Не че това е добра новина — добави Стиви Рей.
— Аз мисля, че е. Докато тя ни държи в течение на виденията си, можем да ги приемаме насериозно.
Деймиън поклати глава:
— Все трябва да има някаква причина Неферет да смята, че Никс й е обърнала гръб. Жалко, че не можем да й разкажем за това. Сигурно щеше да ни обясни всичко и дори е възможно да си промени мнението за Афродита.
— Не, дала съм дума. Не мога да издам нищо.
— Ако Афродита наистина се променяше в не толкова гадна кучка, сама би отишла при Неферет — каза Шоуни.
— Може би трябва да говориш с нея? — предложи Ерин.
Стиви Рей изръмжа, а аз тъкмо се канех да й кажа нещо, когато забелязах, че Дрю се приближава усмихнат, а тя вече е прекалено заета да се изчервява, за да ми обърне внимание.
— Така как ти се струва, Зоуи? — попита ме той, без да сваля очи от Стиви Рей.