Даваха преглед на водещите новини от вечерната емисия.
Тялото на второто момче от отбора на «Съюза» Брад Хиджънс беше намерено от охраната на музея «Филбрук» в потока, който тече под сградата. Причината за смъртта не е официално оповестена, но според нашите източници става дума за загуба на кръв, причинена от множество разкъсвания…
— Не… — усетих, че треперя, а ушите ми бучаха.
— Това е потокът, който преминахме, когато отивахме към музея «Филбрук» за ритуала в нощта на Самхайн — спомни си Стиви Рей.
— Само през една улица оттук е — каза Шоуни.
— «Дъщерите на мрака» се измъкват през пролуката в източната стена най-редовно за ритуалите си — каза Ерин.
Тогава Деймиън изрече това, което всички си мислехме.
— Някой се опитва да натопи вампирите, че убиват човешки младежи.
— А може би наистина ги убиват? — изпуснах мислите си гласно и веднага съжалих.
— Защо го казваш, Зоуи? — Стиви Рей изглеждаше наистина шокирана.
— Аз… аз… не знам. Всъщност не го мисля — смънках.
— Изтрещяла си, това е — намеси се Ерин.
— Естествено, познавала си и двете момчета — каза Шоуни. — А и за капак на всичко това днес си се натъкнала на призрак.
Деймиън ме изучаваше внимателно.
— Имаше ли някакво предчувствие за Брад, преди да съобщят, че е мъртъв?
— Да… Не… — Въздъхнах. — Знаех, че е мъртъв, още щом чух, че е изчезнал.
— А дали си усетила и нещо по-специално?
Сякаш въпросът на Деймиън изкопчи от паметта ми думите на Неферет, които преди малко подслушах.
… прекалено опасно… не ти се полага повече… не е сега моментът… не разбираш от тези неща и няма да ме разпитваш…
Побиха ме тръпки, които нямаха нищо общо със студа навън.
— Нищо по-специално нямаше. Трябва да се прибера в стаята си — казах внезапно, без да мога да погледна когото и да било от тях в очите. Мразех да лъжа и се съмнявам, че щях да удържа, ако останех с тях още дълго. — Трябва да си довърша заклинанията за ритуала оправдах се неуверено. — А и почти не съм спала последната нощ. Ужасно съм уморена.
— Няма проблем, разбираме те — каза Деймиън.
Всички бяха толкова притеснени за мен, че не смеех да ги погледна. Благодарих им и тръгнах да се качвам нагоре. Бях преполовила стълбите, когато Стиви Рей ме настигна.
— Имаш ли нещо против и аз да дойда? Ужасно ме боли глава и много ми се спи. Няма да ти преча, ако ще учиш или нещо такова.
— Естествено, че няма проблем.
Погледнах я внимателно. Изглеждаше много пребледняла. Стиви Рей беше толкова чувствителна, че макар да не познаваше Крис и Брад, тези убийства много я бяха разстроили. Като прибавим към това и разказа ми за срещата с призраци, явно горкото момиче съвсем се беше шашнало.
Сложих едната си ръка през рамото й и я притиснах към себе си, като влизахме в стаята.
— Хей, всичко ще бъде наред.
— Да, знам. Просто съм уморена — усмихна се тя, но не звучеше така жизнена както обикновено.
Не си казахме почти нищо, когато обличахме пижамите си. Нала се вмъкна в стаята, скочи на леглото ми и заспа почти толкова бързо, колкото и Стиви Рей. Това беше голямо облекчение за мен, защото не се налагаше да се преструвам, че пиша заклинанията за ритуала, които вече бях написала.
Но имаше нещо друго, което трябваше да свърша, и исках да го запазя в тайна дори от най-добрата си приятелка.
Осемнадесета глава
Учебникът по социология за шести курс беше точно там, където го бях оставила — на лавицата над компютърното бюро. Неферет ми го даде малко след като стана ясно, че Промяната се извършва в мен по-бързо отколкото при останалите новаци. Тя искаше да ме премести директно в часовете си с шестокурсниците, но аз я убедих да не го прави. Вече съм достатъчно различна и не исках да изтъквам различията си. Така бих се почувствала пълен аутсайдер. Компромисът, на който се съгласихме, беше да чета глава по глава учебника за шести курс и да й задавам въпроси, ако има неща, които не са ми ясни.
Имах намерение да го правя, но нещата така се завъртяха («Дъщерите на мрака», срещите с Ерик, домашните в училище и какво ли още не), че изобщо не ми оставаше време да отворя учебника.
С въздишка, която показваше колко съм уморена, свалих учебника от лавицата и седнах на леглото си. Въпреки всичките ужасни неща, които ми се случиха днес, трябваше да съумея да задържа очите си отворени. Погледнах съдържанието и намерих това, което ми трябваше: Жаждата.