— Извинявай, че се успах, Зи — каза Стиви Рей.
Тъкмо излизаше от банята сред облак пара, вече облечена, с почти същите дрехи като мен. Явно не се беше събудила съвсем, защото изглеждаше бледа и уморена. Прозя се широко и се протегна като котка.
— Не, вината е моя. — Чувствах се зле, задето й се сопнах така преди малко. — Трябваше да се сетя да си навия часовника, след като бях спала толкова малко вчера.
Не че тя беше спала много повече. Явно и двете се нуждаехме от здрав, дълбок и продължителен сън.
— Ще съм готова след минутка. Само да си сложа спирала и гланц. Косата ми ще изсъхне от само себе си за нула време.
След пет минути бяхме навън. Нямаше време за закуска, затова хукнахме към залата. Стигнахме до местата си точно в секундата, когато светлините започнаха да примигват и стана ясно, че програмата всеки момент ще започне.
— Ерик стоеше ей там и те чакаше буквално допреди няколко секунди — каза Деймиън.
Зарадвах се, че седи до Джак. Двамата бяха симпатична двойка.
— Ядосан ли ми е?
— По-скоро объркан — намеси се Шоуни.
— И угрижен. Определено изглеждаше угрижен — добави Ерин.
Въздъхнах.
— Не му ли казахте, че съм се успала?
— Точно затова беше угрижен — обясни Шоуни.
— Разказах му за смъртта на двете момчета, които ти бяха приятели. Ерик разбра, че ти е било трудно, затова изглеждаше угрижен — обясни Деймиън.
— Ерик просто е твърде готин, за да го изпуснеш — въздъхна Шоуни.
— Същото си мисля и аз — каза Ерин.
— Но аз не… — започнах, обаче светлините угаснаха.
На сцената излезе професор Нолън и започна да говори колко е важно за един артист да получи своето обучение в класическия театър и колко престижно е състезанието по Шекспирови монолози във вампирския свят. Тя ни обясни, че всяко от двайсет и петте училища за вампири изпращат петте си най-добри артисти, което значи, че в състезанието участват сто двайсет и пет души.
— Брей, нямах представа, че Ерик се е състезавал с толкова много хора — прошепнах на Стиви Рей.
— Сигурно им е наритал задниците. Той е невероятен — прошепна ми тя в отговор. След това се прозя и се закашля.
Намръщих се. Изглеждаше ужасно скапана. Как е възможно още да е уморена!
— Извинявай — усмихна се тя засрамено.
— Тихо! — изшъткаха Близначките.
Насочих вниманието си отново към професор Нолън.
— Класирането на участниците става известно, след като се приберат по училищата си. Ще ви съобщя местата на всеки един от нашите участници, когато ги представям. Всеки от тях ще изпълни монолога, с който участва в състезанието. Не мога да ви опиша колко сме горди с всички тях. Те се справиха изключително добре.
Професор Нолън покани на сцената първата участничка, момиче на име Кейси Крамп. Беше четвъртокурсничка и не я познавах особено добре, защото беше затворена и тиха, но изглеждаше свястна. Не беше член на «Дъщерите на мрака» и си напомних да й предложа да се присъедини. Професор Нолън съобщи, че се е класирала на петдесет и второ място с представянето на монолога на Беатриче от «Много шум за нищо»
Помислих си, че е много добра, но следващото момиче направо я отвя. Тя се казваше Каси Крам, петокурсничка, класирала се на двайсет и пето място. Тя изпълни монолога на Порция от «Венецианския търговец». Познах го, защото аз си бях избрала същия монолог в извънкласните си занимания по актьорско майсторство. Но Каси безспорно ме превъзхождаше. Предположих, че тя също не е член на «Дъщерите на мрака» Интересно. Явно Афродита не обича да си създава конкуренция с други «кралици на мелодрамата». Не че е голяма изненада.
Познавах следващото момче, защото беше приятел на Ерик. Коул Клифтън беше висок, рус и много готин. Беше се класирал на двайсет и второ място с един монолог на Ромео. Определено беше добър. Чувах одобрителни възгласи от страна на Ерин и Шоуни (и особено Шоуни), а накрая аплодисментите откъм тях бяха особено бурни. Хм, трябва да говоря с Ерик да уредим среща на Шоуни с Коул. Мисля, че е хубаво за белите момчета да излизат с чернокожи момичета. Помага да си разшириш хоризонта.