Выбрать главу

— Хайде, Зи — каза ми Ерин и ме задърпа за ръката.

— Да, оставаме плътно с теб, защото този приятел на Ерик, който играеше Ромео, беше невероятно готин. — Шоуни хвана другата ми ръка.

Близначките започнаха да ме бутат през тълпата. Хвърлих безпомощен поглед назад към Деймиън и Стиви Рей. Явно щеше да им се наложи да ни настигнат. Близначките бяха сила, срещу която не можех да се боря.

Изхвръкнахме от залата като коркови тапи. И точно в този момент Ерик се появи от изхода за актьорите. Погледите ни се срещнаха, той прекъсна разговора си с Коул и тръгна право към мен.

— М-м-м, той е то-о-олкова неверояте-е-ен — измърка Шоуни.

— Както винаги сме напълно единодушни — промълви Ерин замечтано.

Не можех да направя нищо, освен да стоя там и да се хиля тъпо, докато Ерик идваше към нас. С дяволити пламъчета в очите той хвана ръката ми, целуна я, после се поклони и с глас, който изпълни цялата зала, каза:

— Здравей, моя прекрасна Дездемона!

Усетих как бузите ми се изчервяват и се изкикотих. Той тъкмо ме прегърна, когато чух познат и омразен смях зад себе си. Афродита изглеждаше умопомрачително с късата си черна пола, прилепнала блуза и ботуши на високи токчета. Тя се засмя и мина покрай нас с плавна походка, която включваше безсрамно въртене на задника.

Срещнах погледа й през рамото на Ерик и тя подхвърли приветливо и дружелюбно:

— Щом те нарича Дездемона, ти препоръчвам да внимаваш. Ако дори заподозре, че му изневеряваш, ще те удуши в леглото ти. Но ти никога не би му изневерила, нали?

Тя отметна перфектната си руса коса и се заклатушка нататък.

В първата секунда никой не каза нищо, след това Близначките изкоментираха в един глас:

— Проблеми. Това момиче си има проблеми!

Всички се засмяха. Всички, но не и аз. Мислех единствено за това как Афродита ме видя с Лорън в библиотеката, и то в ситуация, която като едното нищо изглеждаше като че ли изневерявам на Ерик. Дали ме предупреждаваше, че има намерение да му каже? Не се притеснявах, че той може да ме удуши в леглото ми, но дали би й повярвал? Освен това перфектният вид на Афродита ми напомни, че нося обикновени дънки и пуловер, косата и гримът ми не можеха да се мерят с нейните, а най-вероятно още имах отпечатък на лицето си от възглавницата.

— Не се оставяй да те дразни — каза Ерик нежно.

Погледнах го. Той държеше ръката ми и се усмихваше. Вътрешно потръпнах.

— Не се притеснявай, не й се връзвам. — А после добавих въодушевено: — Кой й обръща внимание въобще? Ти си спечелил състезанието! Това е невероятно, Ерик. Толкова се гордея с теб!

Прегърнах го силно и си помислих как обичам миризмата му и колко малка и нежна ме караше да се чувствам, като се извисяваше над мен. Но нашият миг на усамотение беше прекъснат, защото все повече и повече хора влизаха.

— Ерик, много се радвам за победата ти — каза Ерин. — Не мога да кажа, че сме особено изненадани. Голяма работа си на сцената.

— Определено. А също и приятелят ти ето там. — Шоуни посочи с очи към Коул. — Той е страхотен Ромео.

Ерик се усмихна.

— Ще му предам.

— Кажи му също така, че ако му трябва едно кафяво захарче за ролята на Жулиета, да погледне точно насам. — Тя посочи към себе си и размърда бедра.

— Сестра ми, ако Жулиета беше черна, не ми се вярва, че историята му с нея би свършила по такъв скапан начин. Искам да кажа, че ние бихме проявили малко повече здрав разум, вместо да пием тази отровна гадост и да минаваме през цялата тази драма само заради кофти проблеми с родителите.

— Именно — потвърди Шоуни.

Никой от нас не обърна внимание на очевидното — че Ерин със своите сини очи и руса коса определено не беше чернокожа. Но дотолкова бяхме свикнали с Шоуни да са Близначки, че не го направихме на въпрос.

— Ерик, беше невероятен! — каза Деймиън, който бързаше към нас, следван от Джак.

— Поздравления — промълви Джак срамежливо, но искрено.

Ерик им се усмихна:

— Благодаря, момчета. Хей, Джак. Бях прекалено нервен преди представлението и не успях да те поздравя. Радвам се, че ще сме съквартиранти.

Лицето на Джак грейна, а аз стиснах ръката на Ерик. Това беше една от причините, поради които го харесвах толкова много. Освен че притежаваше невероятен талант и красота, той беше наистина свестен. Много други момчета на негово място нямаше да удостоят с вниманието си един третокурсник, дори биха се подразнили, че ще им се налага да делят стаята си с начинаещ хлапак. Ерик определено не беше от този тип и неизбежно го сравних с Хийт, който би избеснял, ако му се наложеше да живее с гей. Не че Хийт беше злобар, но пък беше типичен младеж от Оклахома, което включва и тесногръда хомофобия. Това ми напомня, че изобщо не съм питала Ерик откъде е. Ама и аз съм една!