— Зоуи, чуваш ли ме?
Въпросът на Деймиън прекъсна мисловното ми бърборене, но всъщност не чух какво ме попита.
— Ехо! Земята вика Зоуи! Попитах дали си обърнала внимание на времето. Спомняш ли си, че ритуалът ти започва в полунощ?
Погледнах си часовника. Ох, мамка му, беше 11:05! Трябваше да се преоблека, да отида до залата, да запаля свещите, да подготвя специално петте свещи за елементите и да подредя масата за богинята.
— Ерик, извинявай, но трябва да тръгвам. Имам милион неща да свърша преди началото на ритуала. — Погледнах всеки от приятелите си в очите. — И вие ще ми трябвате. — Те кимнаха като марионетки. После се обърнах към Ерик: — И ти ще дойдеш, нали?
— Да. Което ми напомня, че ти нося нещо от Ню Йорк. Изчакай само секунда и ще ти го донеса. Той забърза към актьорската стаичка.
— Прекалено е готин, за да е истински — каза Ерин.
— Да се надяваме, че и за приятеля му важи същото — добави Шоуни, като отправи съблазнителна усмивка към Коул (който се намираше в другия край на залата) и както забелязах, той й отвърна.
— Деймиън, успя ли да ми намериш евкалипт и салвия? — Вече започвах да се изнервям. По дяволите, трябваше да хапна. Стомахът ме болеше от глад.
— Не се притеснявай, Зи. Приготвил съм каквото трябва.
— Всичко ще мине перфектно, ще видиш — увери ме Стиви Рей насърчително.
— Да, няма нужда да нервничиш — подкрепи я Шоуни.
— Ще бъдем до теб — завърши Ерин.
Усмихнах им се, невероятно щастлива, че имам такива приятели. Ерик се върна и ми връчи голяма бяла кутия. Поколебах се известно време и накрая Шоуни нетърпеливо извика:
— Зи, ако не я отвориш, аз ще го направя!
— Абсолютно вярно — подкрепи я Ерин.
Нетърпеливо махнах връзката, отворих капака и възкликнах (едновременно с всички, които стояха достатъчно близо, за да видят какво има вътре). Това беше най-невероятната рокля, която можех да си представя. Беше черна, но заради специфичната си материя хвърляше сребристи металически отблясъци, така че при всяко докосване със светлината проблясваше като падаща звезда в нощното небе.
— Ерик, прекрасна е! — Гласът ми прозвуча някак приглушено, защото полагах всички усилия да не се изложа и да не избухна в сълзи.
— Исках да ти подаря нещо специално за първия ти ритуал като лидер на «Дъщерите на мрака»
Прегърнахме се още веднъж, преди с приятелите ми да се отправим към залата на ритуала. Притисках роклята към сърцето си и се опитвах да не мисля, че докато Ерик ми е купувал този невероятно хубав подарък, аз съм се натискала с Хийт или флиртувала с Лорън. Вътрешният ми глас обаче не спираше да повтаря: Не го заслужаваш… не го заслужаваш… не го заслужаваш…
Двадесета глава
— Шоуни, Ерин и Стиви Рей, започнете да палите белите свещи. Деймиън, ти подреди цветните свещи за елементите, а аз ще приготвя масата за Никс.
— В килера ли са? — попита Деймиън.
— Да — извиках от кухнята.
Подредих голяма табла с пресни плодове, сирена и месо. Оставаше да извадя виното от хладилника и да аранжирам храните върху масата в средата на големия кръг от бели свещи. На масата вече беше поставен гравираният бокал, както и красива статуя на богинята. Имаше и една продълговата елегантна запалка точно до виолетовата свещ, която щях да запаля, за да призова духа.
Масата символизираше изобилието, с което Никс дарява своите деца — вампирите и новаците. Беше ми приятно да подреждам масата на богинята. Действаше ми успокояващо — нещо, от което ужасно се нуждаех в момента. Докато нареждах храната и виното, си мислех за заклинанията, които ще използвам в ритуала. Погледнах часовника и сърцето ми се разтуптя — оставаха само петнайсет минути. Учениците вече бяха започнали да пристигат, но смутено заставаха в по-отдалечените краища на залата и гледаха как Близначките и Стиви Рей палят свещите. Може би не само аз бях нервна тази вечер. Това, че сега съм лидер на «Дъщерите на мрака», е голяма промяна. Афродита е била лидер в продължение на две години и през това време групата се е превърнала в снобарска клика, която се подиграваше на всички, които не са част от нея.
Е, днес нещата щяха да се променят.
Погледнах към приятелите си. Всички побързахме да се преоблечем преди ритуала и те до един избраха черни дрехи, за да са в тон с красивата рокля, която Ерик ми подари. Погледнах се за милионен път. Роклята беше семпла, но красива. Имаше дълбоко, обло деколте, но не чак толкова дълбоко колкото проститутските рокли на Афродита. Беше с дълги ръкави и стеснена в кръста, откъдето се разкрояваше до земята. Сребърните нишки проблясваха на светлината от свещите при всяко мое движение. Проблясваше и огърлицата, която носех на врата си. Всеки член на «Дъщерите и Синовете на мрака» носеше същата, моята обаче беше инкрустирана с алмадин. И беше намерена до мъртвото тяло на Крис. Е, не точно моята, но същата като моята. Съвсем същата.