Някои от момичетата виновно отместиха поглед от мен, а други изглеждаха сякаш едва сдържат сълзите си. Бях приятно изненадана да видя Дейно, която срещна погледа ми твърдо и кимна решително. Явно не беше чак толкова «ужасна» в крайна сметка.
Оставих на земята виолетовата свещ и вдигнах церемониалния бокал, който по-рано бях напълнила с червено вино.
— А сега нека пием във възхвала на пълната луна и за края, който ни води към ново начало.
Докато обикалях кръга и подавах на всеки да отпие от бокала, рецитирах поемата, която намерих в книгата на Фиона — Мистични обреди за пълнолуние.
Концентрирах се над красивите думи в поемата и искрено вярвах, че тази вечер може да бъде едно ново начало на нещо наистина специално.
Обиколих бързо кръга и бях доволна, че повечето от присъстващите ми връщаха бокала с поздрава «Бъди благословена», след като отпиеха от него. Надявам се никой не е имал нещо против, че в днешното вино липсваше кръв от нещастен третокурсник. Отказах да се замисля за това, колко би ми било приятно на мен лично, ако имаше.
Отпих отново от виното и върнах бокала обратно на масата. В обратен ред отпратих елементите и им благодарих. След това закрих ритуала с думите:
— Ритуалът завърши. Нека пътищата ни се съберат отново.
И това беше. Моят първи ритуал като лидер на «Дъщерите на мрака» приключи.
Чувствах някаква празнота и тъга. Все едно да очакваш с нетърпение лятната ваканция и когато тя най-после дойде, да откриеш, че няма какво да правиш. Но имах само секунда на разположение, за да се почувствам така, преди приятелите ми да ме наобиколят с желанието да оставим отпечатъци от ръцете си на плочките, преди циментът да е изсъхнал.
— Сестра ми ще призове малко вода, ако циментът прояви наглост и вземе, че се втвърди, преди да сме си оставили отпечатъците.
— Точно затова съм тук. А и за да бъда идеален пример на това какво значи да си облечен с вкус.
— И двете неща са много важни, сестра ми.
Деймиън с досада завъртя очи, а Стиви Рей каза:
— Ей, хайде, правете си отпечатъците и се разкарайте оттук, че стомахът ме боли и имам ужасно главоболие.
Кимнах към Стиви Рей с разбиране. Бяхме се успали и съответно пропуснахме закуската. И аз умирах от глад.
— Съгласна съм със Стиви Рей. Нека да направим отпечатъците по-бързо и да се присъединим към останалите в залата с храната.
— Неферет е поръчала специално меню за тази вечер. Надникнах в кухнята малко по-рано и миришеше наистина превъзходно — каза Деймиън.
— Добре де, хайде да действаме по същество, стига сме плямпали празни приказки — нацупи се Стиви Рей и буквално измарширува до една от циментовите плочки.
— Какво й става? — прошепна Деймиън.
— Явно има ПМС — обясни Шоуни.
— Да, забелязах по-рано, че изглежда пребледняла и подпухнала, но не исках да ставам гадна и да го коментирам — каза Ерин.
— Хайде просто да направим отпечатъците и да ходим да ядем — предложих аз и взех една от плочките, като с радост забелязах, че Ерик си избра точно тази зад мен.
— Приготвил съм няколко мокри кърпи да си избършете ръцете веднага щом приключите каза Джак, който тъкмо се появи с кърпите в ръка.
— Много мило от твоя страна, Джак — усмихнах му се аз. — Хайде най-сетне да го направим.
Забелязах, че плочките са така направени, че могат да се извадят, когато циментът изсъхне. Все още много ми допадаше идеята на Деймиън да ги поставим в градината, близо до залата за вечеря.