— Имам идея — гласът на Деймиън рикошира в ума ми като топка за тенис. — Нямаме свещи и не сме направили свещен кръг, но въпреки това Никс е тук, с нас. Можем да използваме елементите си, за да й помогнем. Аз започвам пръв.
Усетих някаква ръка да хваща моята и чух Деймиън да си мърмори нещо за призоваване на въздуха, който да издуха миризмата на смърт и отчаяние. Силен вятър се изви около мен и аз потръпнах.
— Най-добре аз да съм следващата. Изглежда, й е студено. — Това беше Шоуни.
Още някой докосна ръката ми и след няколко думи, които не разбрах напълно, почувствах топлина, сякаш стоях много близо до запалена камина.
— Мой ред е — обади се Ерин. — Призовавам водата и моля да отмие тъгата и болката от моята приятелка и бъдеща Висша жрица.
Думите й прозвучаха ясно в ума ми, но все още нямах желание да отворя очите си.
— Има още един елемент в кръга.
Изненадах се да чуя гласа на Ерик. Част от мен вече искаше да отворя очи, за да погледна към него, но другата част, по-голямата, отказваше да помръдне.
— Зоуи винаги е представлявала духа — каза Деймиън.
— Точно в момента Зоуи не може да представлява нищо, освен себе си. Нека да й помогнем малко. — Две силни ръце хванаха раменете ми. — Аз нямам дарба, но прекалено силно се вълнувам от това, което се случва на Зоуи, а тя има дарба за всичките пет елемента — каза Ерик. — Така че аз, заедно с всичките й приятели, моля елемента дух да й помогне да се събуди и да преодолее смъртта на най-добрата си приятелка.
Нещо като електрошок удари тялото ми и се върнах в съзнание. През затворените си очи виждах усмихнатото лице на Стиви Рей. Не беше така окървавено и бледо, както последния път, когато ми се усмихна. Виждах една здрава и щастлива Стиви Рей, която се отправяше към прегръдките на красива, позната жена, докато се смееше радостно.
Никс. Видях как богинята прегърна Стиви Рей.
И отворих очи.
— Зоуи! Ти се върна! — извика Деймиън.
— Зи, трябва да пуснеш Стиви Рей вече — каза ми Ерик нежно.
Преместих поглед от Деймиън към Ерик. А после към Шоуни и Ерин. Всички те бяха сложили ръцете си на мен и плачеха. Тогава разбрах какво е това, което държах. Бавно погледнах надолу.
Стиви Рей изглеждаше спокойна. Беше твърде бледа и устните й бяха почти сини, но тялото й изглеждаше отпуснато и спокойно, въпреки че беше цялото в кръв. Кръвта й не извираше вече от нея и част от мен осъзна, че миризмата й е странна. На застояло, старо. Почти като мухъл.
— Зи — каза Ерик, — трябва да я пуснеш.
Очите ми срещнаха неговите.
— Но аз й казах, че ще остана с нея. — Гласът ми прозвуча странно прегракнал.
— Така е. Ти остана с нея през цялото време. Но тя си отиде и вече няма какво да направиш.
— Моля те, Зоуи — каза Деймиън.
— Неферет трябва да я измие, за да може майка й да дойде да я види — обясни Шоуни.
— Тя не би искала нейните мама и татко да я видят цялата в кръв — каза Ерин.
— Добре, но… не знам как да я пусна. — Гласът ми прегракна и усетих как по бузите ми се стичат сълзи.
— Аз ще я взема от теб, Зоуибърд.
Неферет протегна ръце, сякаш искаше да вземе бебе. Изглеждаше толкова тъжна, красива и близка, че забравих всички съмнения, които имах за нея, и просто кимнах, след което й подадох тялото. Неферет плъзна ръцете си под Стиви Рей, повдигна я и я постави нежно на леглото до мен.
Погледнах се. Новата ми черна рокля беше подгизнала от кръв, която вече се съсирваше и изсъхваше. Сребристите частици все още се опитваха да проблясват на светлината, но вместо чистия блясък, който излъчваха преди, сега имаха меден оттенък. Не можех повече да ги гледам, трябваше да се махна, да сваля тази рокля. Спуснах крака от леглото и се опитах да стъпя на земята, но стаята се завъртя. Тогава силните ръце на приятелите ми отново ме хванаха и почувствах опората на земята чрез тяхната топлина.
— Отведете я обратно в стаята й. Съблечете й роклята и я измийте. После се уверете, че е спокойна и че ще си легне.
Неферет говореше за мен, сякаш не бях там, но не ми пукаше. И без това не исках да съм там. Не исках нищо.
— Дайте й да изпие това, преди да заспи. Ще й помогне да не сънува кошмари.
Почувствах нежната ръка на Неферет на бузата си. Топлината, която премина от нейното тяло към моето, ми подейства като шок и рязко се отдръпнах.
— Бъди спокойна, Зоуи. Давам ти думата си, че от това ще се почувстваш много по-добре — каза тя нежно. Не гледах към нея, но знаех, че се обръща към приятелите ми: — Хайде, заведете я в стаята й.
Пристъпвах крачка по крачка. Ерик беше от дясната ми страна и ме държеше здраво за лакътя, а отляво ме подпираше Деймиън. Близначките бяха плътно зад нас. Никой не говореше, докато ме извеждаха от стаята. Обърнах се и погледнах през рамо безжизненото тяло на Стиви Рей върху леглото. Изглеждаше сякаш е заспала, но знаех, че не е. Знаех, че е мъртва.