Петимата напуснахме болницата и излязохме навън в снежната нощ. Замръзвах от студ и Ерик ми подаде якето си. Беше ми приятно как мирише и се опитах да мисля за това, а не за мълчаливите ученици, с които се разминавахме. Всички се отместваха от пътя ни, покланяха се и правеха жеста с юмрук на сърцето.
Стигнахме до общежитието. Влязохме в общата стая и момичетата, които гледаха телевизия и си говореха на групички, изведнъж замлъкнаха. Не исках да поглеждам към тях. Просто оставих Ерик и Деймиън да ме водят към стълбището, но преди да стигнем дотам, Афродита препречи пътя ни. Примигах в опит да фокусирам добре лицето й. Изглеждаше уморена.
— Съжалявам, че Стиви Рей умря. Не исках да стане така — каза тя.
— Не ни приказвай глупости, шибана кучко! — излая Шоуни.
Двете с Ерин направиха крачка напред, сякаш бяха готови да теглят един бой на Афродита.
— Не, чакайте — казах аз с усилие и те се поколебаха. — Трябва да говоря с Афродита.
Приятелите ми ме погледнаха, сякаш напълно съм загубила ума си, но аз се отскубнах от ръцете им, пристъпих напред и се отдалечих малко от групичката. Афродита се поколеба, но ме последва.
— Знаеше ли какво ще се случи със Стиви Рей? — попитах я тихо. — Имаше ли видение за нея?
Афродита бавно поклати глава.
— Не. Имах само предчувствие. Знаех, че нещо ужасно ще се случи тази вечер.
— Аз също имам — казах тихо.
— Предчувствия ли? Те са по-трудни от виденията, защото не са така конкретни. Имаше ли предчувствие за Стиви Рей?
— Не, нямах никаква представа. Дори сега, като се връщам назад, не забелязвам неща, които можеха да ми подскажат какво ще стане.
Афродита ме погледна в очите.
— Не можеше да го спреш. Не можеше да направиш каквото и да било. Никс не е искала да ти подскаже какво ще стане, защото по никакъв начин не можеш да го спреш.
— Откъде знаеш! Неферет каза, че Никс ти е обърнала гръб — казах аз. Знаех, че съм груба. Но не ми пукаше. Исках всички да страдат поне толкова, колкото и аз.
Без да отмества поглед, Афродита каза спокойно:
— Неферет лъже. — Тя тръгна да си ходи, но промени решението си. — И недей да пиеш това, което ти е дала. — После си тръгна.
Ерик, Деймиън и Близначките ме гледаха втренчено.
— Не слушай какво ти говори тази вещица — извика Шоуни.
— Ако е казала нещо гадно за Стиви Рей, ще я пребия — каза Ерин.
— Не, нищо такова. Просто каза, че съжалява, това е.
— Защо искаше да говориш с нея? — попита Ерик.
Двамата с Деймиън отново ме хванаха за ръце.
— Исках да я попитам дали е имала видение за смъртта на Стиви Рей.
— Но нали Неферет каза, че Никс й е обърнала гръб — каза Деймиън.
— Въпреки това исках да попитам. — Тъкмо се канех да добавя, че все пак Афродита се оказа права за инцидента, който успяхме да предотвратим, но се сетих, че не мога да говоря за това пред Ерик.
Стигнахме до вратата на моята… на нашата стая. Ерик отвори и пристъпихме вътре.
— Не! — извиках аз. — Взели са нещата й! Не могат да направят това!
Всички вещи на Стиви Рей липсваха. От лампата с форма на каубойски ботуш до постера на Кени Чесни, дори часовника с Елвис. Лавиците над компютърното бюро бяха празни. И компютърът й го нямаше. Сигурна бях, че ако погледна в гардероба, той ще се окаже празен.
Ерик ме прегърна.
— Винаги така правят. Не се притеснявай, не са изхвърлили нещата й. Просто са ги преместили, за да не те натъжават. Ако искаш да си запазиш нещо от нейните вещи и семейството й няма нищо против, ще ти го дадат.
Не знаех какво да кажа. Не исках нещата на Стиви Рей. Исках нея самата.
— Зоуи, определено имаш нужда да свалиш тези дрехи и да си вземеш горещ душ — каза ми Деймиън нежно.
— Добре.
— Докато се изкъпеш, ще донеса нещо за ядене — предложи Шоуни.
— Не съм гладна.
— Трябва да хапнеш. Ще ти донесем нещо леко, например супа. Става ли? — попита Ерин.
Тя изглеждаше адски потисната, но полагаше такива усилия да направи нещо, от което да се почувствам по-добре, че се съгласих. Освен това бях прекалено изморена, за да споря.
— Добре.
— Бих останал, но по това време нямам право да съм в женското общежитие — извини се Ерик.
— Няма проблем, разбирам.
— И аз искам да остана, но и за мен не може да се каже, че съм точно момиче — подхвърли Деймиън.