Знаех, че се опитва да ме разсмее, така че се насилих да се усмихна. Сигурно съм изглеждала като някой от онези страшни и тъжни клоуни, които имат нарисувани усмивки и сълзи едновременно.
Ерик и Деймиън ме прегърнаха и си тръгнаха.
— Искаш ли някоя от нас да остане, докато се къпеш? — попита Шоуни.
— Не, ще се оправя.
— Добре тогава… — Шоуни изглеждаше така, сякаш отново ще заплаче.
— Съвсем скоро се връщаме.
Ерин хвана Шоуни за ръка и двете излязоха от стаята.
Движех се едва-едва като робот, включен на бавни обороти. Свалих роклята си, сутиена, бикините и ги хвърлих в кошчето за боклук в ъгъла на нашата… тоест моята стая. Завързах найлоновата торбичка и я изнесох пред вратата. Знаех, че някоя от Близначките ще я изхвърли вместо мен.
Влязох в банята и мислех да застана директно под душа, но видях отражението си и се спрях. Отново се бях превърнала в онази, непознатата. Изглеждах ужасно. Бледа и с тъмни кръгове под очите. Татуировките ми в сапфирено синьо бяха в силен контраст с бледата ми кожа и с кървавите пръски по нея. Очите ми изглеждаха големи и необичайно тъмни. Не бях свалила огърлицата си. Среброто и камъните проблясваха на светлината.
— Защо? — прошепнах аз. — Защо остави Стиви Рей да умре?
Не очаквах отговор и такъв не се появи. Така че влязох под душа и останах там много дълго, като оставих водата да отмие сълзите и кръвта от мен.
Двадесет и четвърта глава
Когато излязох от банята, Близначките седяха на леглото на Стиви Рей. Между тях имаше табла с купа, пълна с гореща супа, малко бисквити и кутийка кола, недиетична. Говореха си тихо, но щом се показах, млъкнаха.
Въздъхнах и седнах на леглото си.
— Ако продължавате да се държите така ненормално в мое присъствие, просто няма да го понеса.
— Извинявай — измърмориха една през друга.
Шоуни ми подаде подноса, а аз го гледах, сякаш не можех точно да си спомня какво да правя с него.
— Трябва да хапнеш, преди да изпиеш това, което Неферет ни даде — каза Ерин.
— А и може да ти стане малко по-добре — добави Шоуни.
— Не мисля, че някога ще ми стане по-добре.
Очите на Ерин се изпълниха със сълзи, които потекоха по бузите й.
— Не говори така, Зоуи. Ако никога не се почувстваш по-добре, това ще важи за всички нас.
— Трябва да опиташ. Стиви Рей ужасно би се разсърдила, ако не опиташ — каза Шоуни през сълзи.
— Права си, наистина би се разсърдила.
Взех лъжицата и започнах да ям от супата. Беше пилешка, с фиде, и наистина прогони част от ужасните ми чувства.
— А когато тя се разсърди, този неин акцент става невъзможен — отбеляза Шоуни.
Ерин се засмя и направи опит да имитира Стиви Рей с някои от най-честите й реплики.
Всички се засмяхме и сега вече супата ми изглеждаше по-лесна за преглъщане. Бях стигнала някъде до половината, когато изведнъж ми хрумна нещо.
— Няма да правят погребение или нещо такова, нали?
Ерин и Шоуни поклатиха глави.
— Не, никога не правят.
— Всъщност мисля, че някои ги погребват, но това го правят родителите в родните им градове.
— Така е, сестра ми, но не мисля, че някой от нас ще може да пътува до… — Тя се замисли. — Как се казваше градът, от който е Стиви Рей?
— Хенриета — отвърнах аз. — Градът на отбора «Бойните кокошки»
— Бойни кокошки? — възкликнаха Близначките едновременно.
Кимнах.
— Това побъркваше Стиви Рей. Въпреки цялата си провинциалност, за нея не беше приемливо да е «бойна кокошка»
— Да не би да са правили бой с кокошки? — попита Шоуни.
— Откъде да знам, сестра ми? — вдигна рамене Ерин.
— Аз си мислех, че се правят борби само с петли.
След известно време Шоуни ме попита:
— Всичко ще бъде наред, нали, Зоуи?
— Нали? — добави Ерин.
— Така мисля.
— И сега какво ще правим? — попита Шоуни.
— Не съм съвсем сигурна. Засега всичко, което можем да направим, е да живеем ден за ден.
С изненада установих, че съм изяла супата. Почувствах се по-добре. Беше ми по-топло, по-нормално. Но бях безумно уморена. Близначките сигурно са забелязали, че клепачите ми натежават, защото Ерин взе таблата. Шоуни ми връчи шишето с бялата течност.
— Неферет каза да изпиеш това, за да ти помогне да спиш спокойно.
— Благодаря. — Взех го, но не го изпих. — Ще го изпия след малко, само да ида до тоалетната. Оставете тук колата, в случай че е гадно на вкус.
Като че ли се вързаха.
— Зоуи, имаш ли нужда от още нещо?