— Не — казах аз набързо, в опит да замажа положението. — Слушахме кънтри музика. Стимулираше ме да изляза колкото се може по-бързо и да избягам от нея. — Всички се засмяха тихо. Изчаках да настъпи тишина и продължих: — Няма да я забравя и не смятам да се преструвам, че смъртта й не значи нищо за мен.
— Нито пък аз — каза Деймиън.
— Ние също.
След известно време добавих:
— Не мислех, че може да се случи на новак, който е получил дарба от богинята. Аз… аз просто не мислех, че е възможно…
— Никой няма гаранция, че ще мине през Промяната, дори тези, които имат дарби — обади се тихо Деймиън.
— Трябва да се държим един за друг — каза Ерин.
— Само така ще можем да се справим с това — добави Шоуни.
— Точно така, ще се държим един за друг — съгласих се аз. — И обещайте, че ако това се случи на още някого от нас, останалите няма да допуснат той да бъде забравен.
— Обещаваме — го изрекоха тържествено и тримата в един глас.
После всички легнахме. Самотата се беше изпарила от стаята. И тъкмо преди да заспя, прошепнах:
— Благодаря ви, че не ме оставихте сама.
Не бях сигурна дали го казвам на приятелите си, на богинята или на Стиви Рей.
Сънувах, че вали сняг. В началото си помислих, че е красиво. Искам да кажа, че наистина беше красиво — светът изглеждаше като изваден от филм на «Дисни» и човек оставаше с впечатлението, че нищо лошо не може да се случи. А дори и да се случи, то ще бъде само временно, защото всички знаят, че при «Дисни» нещата завършват с «и заживели щастливо»
Вървях бавно, без да усещам студ. Като че ли беше непосредствено преди изгрев-слънце, но беше трудно да се прецени с това облачно небе. Обърнах се и видях как снегът се трупа върху клоните на стария дъб до източната стена.
Източната стена.
Поколебах се, когато осъзнах, че се намирам там. Тогава видях фигурите с наметала и качулки, които стояха пред отворената пролука в стената.
Не! — казах на себе си. Не исках да съм там. Не толкова скоро след смъртта на Стиви Рей. Когато предишните двама новаци умряха, аз видях призраците им или духовете им, или просто ходещите им тела точно на това място. Или просто имах поредната дарба и тя е да виждам духове. Както и да е, достатъчно. Не исках…
Най-ниската от фигурите се обърна и малкият вътрешен спор се изпари от главата ми. Беше Стиви Рей! Само че не беше. Изглеждаше твърде слаба и бледа. Имаше и още нещо странно. Ако това бе Стиви Рей, нямаше причина да се страхувам. Дори и така ужасно променена от смъртта, тя все още беше най-добрата ми приятелка. Но дали беше тя? Не се стърпях и се приближих още малко. Спрях на няколко метра от групичката и затаих дъх в очакване някой от тях да ме забележи, но нищо такова не стана. Явно бях невидима за тях, защото сънувах. Така се приближих още малко, без да откъсвам очи от Стиви Рей. Тя изглеждаше ужасно. Беше с обезумял поглед и не спираше да върти очи, сякаш беше адски нервна или уплашена.
— Не трябва да сме тук. Трябва да си тръгваме.
Подскочих от гласа й. Все още имаше типичния си акцент, но по нищо друго не можеше да се познае. Липсваше всякаква емоция, освен животински страх.
— Нямаш право да ни заповядваш-ш-ш! — изсъска една от закачулените фигури и се озъби на Стиви Рей. Беше онова същество Елиът. Въпреки прегърбената си стойка той застана агресивно срещу нея. Очите му засветиха в червено. Уплаших се за нея, но тя не му се остави. Озъби се на свой ред, очите й проблеснаха с алена светлина и тя изръмжа:
— Земята говори ли ти? Не! — Тя пристъпи напред и Елиът веднага се отдръпна. — И докато не ти проговори, ще ми се подчиняваш! Така каза тя.
Онова нещо Елиът се поклони непохватно и останалите две фигури го последваха. После Стиви Рей посочи отворената пролука.
— А сега да се омитаме по най-бързия начин.
Но преди някой от тях да е помръднал, дочух познат глас от другата страна на стената:
— Хей, познавате ли Зоуи Редбърд? Трябва да говоря с нея и…
Гласът на Хийт замлъкна, когато четирите фигури се втурнаха след него.
— Не! Спрете! Какво, по дяволите, правите? — извика той.
Сърцето ми биеше лудо и набързо се промъкнах през пролуката — точно навреме, за да видя как три от фигурите бяха сграбчили Хийт.
— Той ни видя, така че трябва да дойде с нас! — отсече Стиви Рей.
— Но тя каза да няма повече — извика Елиът, докато стискаше борещия се Хийт.