Пикапът на Хийт е намерен пред оградата на «Дома на нощта» но Висшата жрица Неферет уверява полицията, че Хийт не е влизал в училището и никой не го е виждал.
Разбираемо е, че има много спекулации около тези изчезвания. Особено след като медицинските експертизи показаха, че причината за смъртта на предишните две момчета е загубата на кръв вследствие на множество ухапвания, които съвпадат по вид с ухапване от вампир. Трябва да напомним на гражданите, че вампирите имат забрана да се хранят от хора против волята им. Ще имаме повече информация по тази история по-късно, затова следете емисията ни в десет часа или очаквайте извънредните ни включвания.
— Някой да ми даде купа, ще повърна — успях да кажа набързо, надвиквайки бученето в главата си.
Купата светкавично се озова в ръцете ми и аз мигновено избълвах съдържанието на стомаха си в нея.
Двадесет и шеста глава
— Зоуи, изплакни си устата с това.
Погледнах към Ерин, която ми подаваше чаша студена вода. Изплакнах си устата над гнусната купа с повръщаното.
— Махни го от тук — казах аз, като едва се сдържах да не повърна отново.
Искаше ми се да закрия лицето си с ръце и да избухна в сълзи, но знаех, че всички ме гледат, така че се стегнах и прибрах косата си зад ушите. Не можех да си позволя да изпадам в паника. Умът ми вече се бореше с нещата, които трябваше да направя. За Хийт. Той беше важен сега, а не аз със склонността си към истерия.
— Трябва да говоря с Неферет — заявих и се изправих, като с изненада установих колко здраво съм стъпила на крака.
— Ще дойда с теб — каза Ерик.
— Благодаря ти, но първо трябва да си измия зъбите и да си сложа обувки. — Бях слязла долу само по чорапи. Усмихнах се на Ерик с благодарност. — Ще изтичам до стаята си и ей сега се връщам. — Забелязах, че Близначките се канят да дойдат с мен. — Ще се оправя, само ми дайте една минута.
Обърнах се и тръгнах към стълбите.
Не спрях пред вратата на стаята си, а продължих надясно и застанах пред стая 124. Вдигнах ръка да почукам, но не успях, защото вратата се отвори.
— Знаех, че си ти — каза Афродита и ме изгледа хладно. — Влизай.
Останах изненадана от приятните пастелни тонове на интериора. Предполагам, че съм очаквала да видя нещо мрачно и зловещо като в леговището на паяк Черна вдовица.
Реших да не губя време с глупави разговори и преминах директно на въпроса:
— Как разбираш дали едно видение е истинско, или е сън?
Тя седна на леглото и отметна назад перфектната си руса коса.
— Оставам със специфично чувство. Виденията никога не са приятни или романтични, както ги показват по филмите. Всъщност са гадни. Особено истинските. Ако след това се чувстваш като парцал, значи най-вероятно е било истинско видение. — Тя ме погледна по-внимателно. — Значи имаш видения?
— Сънувах нещо тази нощ. Беше кошмар. Но сега смятам, че може да е било видение.
Устните на Афродита се разтеглиха леко.
— Е, толкова по-зле за теб.
Смених темата:
— Каква е историята покрай Неферет?
Афродита пребледня.
— Какво имаш предвид?
— Според мен много добре знаеш какво имам предвид. Има нещо нередно покрай нея, искам да знам какво е.
— Е, ти си нейната ученичка, нейната любимка. Новото й златно момиче. Да не мислиш, че ще ти кажа нещо? Може да съм руса, но не съм толкова глупава.
— Ако това е истинската ти позиция, защо ме предупреди да не пия това, което тя ми даде?
Афродита отмести поглед.
— Първата ми съквартирантка почина шест месеца след като дойде тук. Аз изпих лекарството. Подейства ми. За дълго време.
— Какво имаш предвид, как ти е подействало?
— Станах вяла, отнесена. Виденията ми спряха. Не завинаги, но за няколко седмици. А след това ми беше трудно да си спомня дори как изглеждаше тя. — Афродита замълча за миг. — Венера. Венера Дейвис, така се казваше. Очите й отново срещнаха моите. — Заради нея си избрах името Афродита. Бяхме много добри приятелки и ни се стори, че името ми е добра идея. — Очите й се изпълниха с тъга. — Положих всички усилия да си спомням за Венера и предположих, че и ти ще искаш да си спомняш за Стиви Рей.
— Така е. И ще я помня. Благодаря ти.
— Трябва да тръгваш. Няма да е добре за никоя от нас, ако приятелите ти разберат, че си при мен.
Осъзнах, че е напълно права, и тръгнах към вратата. Гласът й ме спря:
— Неферет се прави на добра пред теб, но всъщност не е. Не всичко светло е добро и не всичко тъмно е лошо.
Но помни, тъмнината невинаги означава зло, както светлината невинаги носи добро. Спомних си думите на Никс, които се отразяваха в предупреждението на Афродита.