— Помня подобен сняг — казах аз. — Бях на шест-седем години. За съжаление заваля и натрупа преспи през коледната ваканция, а не докато бяхме на училище.
Ерик изсумтя неопределено в отговор и продължихме да вървим мълчаливо. Обикновено мълчанието при нас не е неловко, но това беше точно такова. Не знаех какво да кажа, за да подобря положението. Тогава Ерик промълви:
— Ти все още го обичаш, нали? Искам да кажа, повече отколкото като бивш приятел.
— Да.
Ерик заслужаваше истината, а аз не понасях да лъжа.
Стигнахме до конюшните и спряхме пред вратата. Козирката на входа ни пазеше от сипещия се сняг и всичко около нас изглеждаше, сякаш се намираме в кристална топка.
— Ами аз? — попита Ерик.
— Също те обичам, Ерик. Иска ми се да можех да оправя всичко това, но не мога. Нямам намерение да те лъжа за Хийт. Направих Отпечатък.
Видях изненадата на Ерик.
— От един-единствен път? Зи, аз бях там и видях какво стана. Ти вкуси едва няколко капки. Той просто не иска да те загуби, затова е така обсебен. Не че го обвинявам — добави с тъжна усмивка.
— След това се видяхме отново.
— Моля?
— Стана едва преди няколко дни. Не можех да заспя и отидох до «Старбъкс» на площад «Утика» Срещнах го там да раздава листовки за Брад. Не съм имала намерение да се виждам с него и ако знаех, че ще е там, нямаше да отида. Заклевам се, Ерик.
— Но се видяхте.
Кимнах.
— И ти пи от него?
— Просто… просто се случи. Опитах всичко, за да устоя, но той се поряза. Нарочно. И тогава вече не можех…
Гледах го в очите и се надявах да ме разбере. Сега, когато бяхме толкова близо до вероятността да се разделим, осъзнах, че не искам да го загубя. Но в същото време много се тревожех за Хийт.
— Съжалявам, Ерик. Не съм искала да се случва, но се случи. Сега вече има нещо сериозно между мен и Хийт и не знам какво да правя.
Той въздъхна тежко и отметна косата ми назад.
— Е, между нас също има нещо сериозно. И някой ден, ако минем през Промяната, ще бъдем еднакви. Аз няма да се превърна в сбръчкан старец и няма да умра десетилетия преди теб. Да бъдеш с мен няма да е нещо, за което другите вампири ще шушукат, а хората ще те мразят. Ще бъде нещо съвсем нормално. Ще бъде правилно.
Придърпа ме нежно и ме целуна страстно. Вкусът му беше толкова хладен и сладък. Ръцете ми сами се озоваха около раменете му и аз го целунах на свой ред. В началото просто не исках да го нараня, като го отпратя. После целувката ни ставаше все по-дълбока и ние се притиснахме един в друг. Не бях обсебена от заслепяваща Жажда, както беше с Хийт, но ми харесваше как Ерик ме целува. По дяволите, в крайна сметка го харесвах! Много. Освен всичко друго беше и прав — с него си пасвахме. А с Хийт — не.
И двамата бяхме задъхани. Сложих ръка на бузата му.
— Съжалявам, наистина.
Ерик целуна дланта ми.
— Ще оправим тази работа.
— Надявам се — прошепнах, като че ли повече на себе си. После отстъпих назад и сложих ръка на дръжката. — Благодаря ти, че ме изпрати. Не знам кога ще се върна. Не ме чакайте. — Натиснах дръжката.
— Зи, ако наистина се е получил Отпечатък между вас с Хийт, ти би трябвало да знаеш къде е той. — Обърнах се отново към него. Изглеждаше напрегнат и нещастен, но не се поколеба да ми обясни: — Докато решиш коня, мисли си за Хийт. Повикай го. Ако може, той ще дойде при теб. Ако не може, а Отпечатъкът ви е достатъчно силен, поне ще определиш къде е.
— Благодаря ти, Ерик.
Той се усмихна, но не изглеждаше весел.
— До скоро, Зи.
Ерик се отдалечи в нощта и снежната завеса го погълна.
Топлата миризма на сено и коне силно контрастираше със снега навън. В конюшните имаше няколко газени лампи, които хвърляха едва мъждукащи светлинки. Чуваше се тихото хрупане на конете. От време на време някой от тях изпръхтяваше, което ми звучеше като похъркване. Огледах се за Ленобия, докато изтръсквах снега от себе си, и проверих в стаичката й, но беше очевидно, че освен конете тук няма никой друг.
Добре. Трябваше да помисля, а не да обяснявам какво правя тук, в тази снежна буря, посред нощ.
Казах на Ерик истината за Хийт, а той не скъса с мен. Естествено, все още може да го направи. Как успяват леките момичета да задържат по няколко гаджета едновременно? Двама беше толкова изтощително. Споменът за привлекателната усмивка на Лорън и за дълбокия му глас пробяга през ума ми. Прехапах виновно устни и започнах да реша коня. Май излизаше, че имам връзка с трима, което си беше чиста лудост. Повторих си, че вече имам достатъчно проблеми и без странните интимни моменти с Лорън. Само като си помисля, че Ерик може да научи как свалих блузата си пред него… и потръпнах. Идваше ми да се набия. Отсега нататък щях да отбягвам Лорън. А ако не мога да го отбягвам, щях да се държа с него като с най-обикновен учител — без свалки. Оставаше да измисля какво да правя с Ерик и Хийт.